Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
Франклинът направи гримаса.
— Сър, не знам нищо за това. — Той се протегна и се прозя. — Но стана късно. Утре трябва да продължим нататък.
— Историите за Ратсбейн и Догуърт ме плашат — обяви Игуменката и се усмихна превзето на Правника. — Ако Черният Хъд и бандата му чакат край пътя, може да ни причинят неприятности.
— Съмнявам се, че ще го направят — отвърна Франклинът, като гледаше право към Църковния пристав. — Добре въоръжени сме. Сър Годфри е велик воин. Той може да направи със съучастниците на Черния Хъд същото, което лорд Роджър Грийнел направи с Догуърт и Ратсбейн. — Той се заигра с бродирания пискюл на колана си. — Черният Хъд трябва да внимава — добави тихо. — Някой ден ще нападне група поклонници и изведнъж ще разбере, че е било клопка. — Той широко се усмихна. — Някоя група като нашата.
Мелничарят стана и наду гайдата си, високият рязък звук накара всички да подскочат.
— Може да съм пиян — изрева той, — но не ми пука за Черния Хъд. Имам меч, остър и широк, ще им смеля черепите, както меля брашното си.
После седна под одобрителното мърморене на спътниците си.
Франклинът стана, сложи чашата си на масата и отиде да поговори с Лекаря, който седеше в ъгъла — несвързан разговор за кръчмите и пазарите в Кентърбъри. През цялото време той държеше под око Църковния пристав, който се прокрадна към вратата. Няколко минути по-късно Продавачът на индулгенции го последва. Франклинът приключи разговора и излезе на покрития с калдъръм двор. Спря и погледна към звездите, наслади се на хладния нощен бриз, после тръгна към конюшнята. Извади от джоба си ябълка и отиде при стария си кон, който похапваше от купа сено. Конят изцвили от удоволствие и обърна глава. Франклинът му подаде ябълката и жребецът я загриза нежно, като тропаше с копита от удоволствие.
— Все още си прекрасен кон, Баяр — прошепна Франклинът. — И ти като господаря си имаш голямо сърце и благородна душа. Винаги ще те ценя като щедър подарък. — Той долепи глава до хълбока на коня. — Много неща преживяхме заедно, ти и аз — прошепна той. — Разказах им историята. Как ти докара Ричард от Франция. Без теб, може би, никога нямаше да оцелее.
Франклинът даде остатъка от ябълката на коня и се върна на двора. Чу шум отляво и видя Продавача на индулгенции да стои в сенките.
— Е, стари приятелю — прошепна Франклинът. — Какво видя?
Продавачът на индулгенции се засмя и се приближи.
— Нашият хубавец Приставът офейка към пътя. Чух го да подсвирква в тъмното. Някой го посрещна там. Когато се върна, още повече приличаше на подплашен заек.
— Предполагам, че е предал предупреждението — отвърна Франклинът. — Отишъл е да каже на приятеля си от бандата на Черния Хъд да ни оставят на мира.
— Мислиш ли, че той знае? — попита Продавачът на индулгенции, като се приближи още повече. — Мислиш ли, че подозира кои сме ти и аз всъщност, Кътбърт?
— Не ми пука! — отвърна Франклин Барликорн, разкопча маншета на жакета си и попипа кожената си гривна. — Аз съм негов враг, той е мой; не го е забравил, както не съм го забравил и аз. Още плащам на хора, които да наблюдават Кроукхърст. През някоя тъмна нощ нашият Пристав и новите му приятели могат да се запътят на север, за да разчистят старите сметки.
— Трябва ли да чакаме дотогава? — попита Продавачът на индулгенции. — Или да ударим първи.
— Може би след като стигнем Кентърбъри — отвърна Франклинът и протегна ръка. — Радвам се да те видя отново, Гилдас. Никак не си се променил.
Шарлатанинът въздъхна и плесна ръката на Франклина.
— Както казва Светото Писание…
— Не започвай пак! — отсече Франклинът. — Харесваш ли новия си живот?
Гилдас сви рамене и се втренчи в нощното небе.
— Сър Ричард беше добър с мен. Останах две години в Кроукхърст, но е трудно да бъдеш добър, Кътбърт. Да вървиш по правия път. — Той свали яката си и потърка червения белег, който още личеше около врата му. — Но спечелих добри пари и знаех какво става по пътищата. Когато разбрах, че Църковният пристав ще дойде на поклонението, което правиш всяка година, реших, че трябва да ти кажа.
— Той е опасен човек — отвърна Франклинът. — Преследва ме и аз го преследвам. Но през остатъка от пътешествието Черният Хъд и бандата му ще ни оставят на мира.
— Още ли пазиш лъка си? — попита Гилдас.
— Не — отвърна загадъчно Франклинът. — Но знам откъде мога да си намеря. — Той потупа Продавача на индулгенции по рамото. — Бутлак ти праща поздрави. Той работи в кухнята на Кроукхърст. По цял ден прави сирене. Станал е истински майстор. Лорд Ричард и лейди Емелин ти изпращат поздрави. Искат да се върнеш.