Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
— И ще се върнеш да живееш тук? — тревожно попита Ричард.
Лорд Роджър тъжно поклати глава. Приближи се и застана до сина си.
— Не веднага — отвърна той и очите му се напълниха със сълзи. — Трябва да свърша нещо. Нощта, когато умря майка ти, отидох в един малък параклис и се заклех пред статуята на Девата. Ако ми помогнеше справедливостта да възтържествува, да се изправя срещу истинския убиец, щях да отида на поклонение до гробницата на свети Яков в Компостела, а после на изток — до Йерусалим. — Той вдигна ръка. — И този път не можеш да ме придружиш. Трябва да отида сам. Кроукхърст има нужда от господар. — Той се усмихна. — А и Емелин си има планове. Аз ще се върна. А сега да допием виното и да празнуваме!
Ричард скри мъката си от новините, като помогна на Емелин да налее вино.
— Знаеше ли — седна той до баща си, — че Бутлак е намерил пръстена.
Баща му поклати глава.
— Не, гледах да избягвам отшелника. Той не е глупакът, на какъвто се прави. Веднъж-дваж пътищата ни едва не се пресякоха. — Лорд Роджър повика Барликорн. — Кътбърт, враждата ти с разбойниците е приключена. Труповете на Ратсбейн и Догуърт замръзват в снега.
— Момчето избяга — прошепна Барликорн. — Един от бандата оживя.
— Пале — присмя се лорд Роджър. — Видях го през брода. Не е от същия материал като баща си.
Емелин приближи с кана вино, за да напълни чашите. Лорд Роджър й направи място върху грубо издяланата пейка.
— Не се ли досети? — попита той сина си.
— Не — отвърна Ричард. — Когато те видях да нападаш, това пробуди спомени, но никога не съм си представял, че това е възможно.
— А ти, Емелин?
Младата жена поклати глава.
— Нито за миг — отвърна тя тихо. — С баща ми бяхме близки, но нито веднъж не те е споменал. Разбрах, че има някаква тайна, едва когато по време на треската, преди да умре, той спомена името ти.
— Беше добър човек — обяви лорд Роджър. — А сега, милейди, напълни чашите ни. Да поговорим за вашата сватба.
Епилог
В трапезарията Франклинът млъкна и огледа спътниците си.
— Благородни господа и дами, това е краят на моята история.
— Случила ли се е тя наистина? — попита Игуменката.
Въпреки късния час, тя беше слушала с внимание всяка дума на Франклина.
— Разбира се — отвърна разказвачът. — Нашият добър приятел сър Годфри дойде с краля до Кроукхърст. Свещеникът знае за гробовете и литургиите, които лорд Роджър поръча за всички мъртви.
— Ами Ферърс? — попита Морякът.
— Като предател беше погребан с останалите — отсече Франклинът.
— Ожени ли се оръженосецът за своята Емелин? — Батската невяста се приведе, на лицето й играеше беззъба усмивка.
— О, да, ожениха се — отвърна й с усмивка Франклинът. — Самият крал присъства на сватбата им. Иди в имението Кроукхърст другия път, когато минаваш през Есекс. Иди през лятото, гълъбарниците са пълни, зайчарникът гъмжи от зайци, в градините растат билки и цветя. Имението е възстановено в пълния си блясък. Лорд Роджър седи в овощната градина и гледа как внуците му играят. Те са петима — три момчета и две момичета, здрави и силни. Ричард и Емелин са така влюбени, както бяха първия ден, когато се срещнаха в завладяния от чумата Колчестър.
— А бродят ли там призраци? — обади се Продавачът на индулгенции. — Искам да кажа…
Ханджията го изгледа с любопитство. Обикновено той говореше пискливо и непрекъснато рошеше боядисаната си жълта коса, но сега гласът му беше различен, тих и сподавен.
— О — побърза да отговори Франклинът, сякаш се опитваше да прикрие грешката му. — Когато дойде зимата и езерото замръзне, а мъглите се спуснат над полята на Есекс, край огъня се разказват най-различни истории. Как нощем духовете на Догуърт и Ратсбейн могат да се видят да прекосяват брода. Понякога, точно преди изгрев, ако застанеш на голямата ливада, можеш да видиш сенките на биещи се мъже, да чуеш песента на стрелите, дрънченето на оръжията, бойните викове. — Той сви рамене и взе чашата си. — Но това са само истории — в Кроукхърст цари спокойствие.
— А кой си ти?
Франклинът се потупа по големия си корем.
— Е, не съм сър Ричард. Бутлак накуцваше. О, да, той още живее там. Не мога да бъда Гилдас, а Барликорн? Бог знае какво е станало с него. Аз съм им просто приятел, пътешественик, който знае какво се е случило.
— Кажи ми — обади се Правникът, — когато работех в съда, си спомням, че видях писма, подпечатани с кралския печат. Те връщаха Кроукхърст и всички прилежащи земи на семейство Грийнел. В тях се споменаваше за Гилдас и Барликорн и колко щедро ги възнаградил кралят.