Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
— Тогава ли сте имали ожесточен спор? — попита Бремнър.
— Да, така беше. Барон Саймън не хареса онова, което му предложих, но накрая се съгласи. — Лорд Роджър си пое дълбоко дъх. — Простете ми, господа, че ви го казвам, но решихме да поискаме от Лондон войници, които да ви арестуват.
Думите му предизвикаха протести. Лорд Роджър вдигна ръка и извинително поклати глава.
— Какво можехме да направим? — промърмори той и прокара пръсти по набразденото си от бръчки лице. — Когато се върнехте в именията си, предателствата щяха да продължат. Реших да изпратя оръженосеца си Гилбърт Савидж с писмо, за да ни изпратят войници. Той изобщо не успял да напусне острова. Някой го причакал, убил го и взел писмото. Научих това, едва след трагедията. Щом Ферърс е прочел писмото ми, имайки предвид нарастващата настоятелност на лейди Катрин, е решил да действа. Убийствата били лесни. Поканил лейди Катрин да се срещне с него и я убил. Ударил ме по главата и ме завлякъл в конюшнята, където се погрижил да приличам на убиец, на пиян скот, който е убил своя господар и неговата съпруга.
— Значи баронът не е бил убит от слуга? — намеси се Емелин. — Мислехме, че може да е станало така.
— О, не, лорд Саймън би пуснал Ферърс в стаята си. Вероятно се е надявал рицарят да му обясни, че е носил цветовете на лейди Катрин по съвсем невинен повод. Бил е лесна жертва. Докато барон Саймън умирал на пода, сигурно е видял семейния герб и е разбрал какво е станало. Оттук и последните му думи „Нищо ново под слънцето“. Отчаян вик — лорд Роджър въздъхна. — Фицалан е говорел за желязната пръчка на семейния ми герб, игрословица с името на Ферърс.
— Каза ни — обади се Грантъм, — че Гилбърт Савидж, оръженосецът ти, те посетил в тъмницата на Колчестър.
— Да, така е. Вече имах план за бягство. Честно казано, не можех да се доверя на никого. Един от вас беше убиец и предател. В тъмницата ме посетиха двама души. — Той тъжно погледна към Емелин. — Баща ти Хюго, добър приятел и съюзник, придружен от млад лесничей. — Той посочи Барликорн. — Разбирате ли, когато Гилбърт напусна острова, аз изпратих и съобщение на Кътбърт да го посрещне и да го преведе по най-краткия път през гората до Лондон.
— Аз бях приятел на баща ти, както и кралски служител — обърна се Кътбърт към Ричард. — И двамата учихме в училището към катедралата в Колчестър, бяхме приятели от момчета. Когато Савидж не се появи на уговореното място — продължи стрелецът — и чух за скандала и убийствата на острова, разбрах, че се е случило нещо ужасно. Заведох ви с майка ти на сигурно място. Никой не ми обърна внимание. После посетих баща ти заедно с Хюго Котикол. Дадох му пари, кама и малко вино с упойващи билки за тъмничаря.
— Измъкнах се и избягах — продължи лорд Роджър. — Срещнахме се с Барликорн в гората. На следващия ден попаднахме на трупа на един търговец, жертва на разбойническо нападение. — Той млъкна и отпи от чашата си. — Прости ни Боже, бяхме отчаяни. Облякох трупа в моите дрехи и направихме така, че да изглежда, че съм се удавил близо до една мелница. — Той изтри сълзите си. — Обръснах се, подстригах косата си и тайно посетих лейди Мария, но тя бе изгубила ума си. Затова отидох при Хюго Котикол, за да те взема. Кътбърт се върна в гората. С теб избягахме далеч от Есекс. Години наред живяхме северно от Трент. Разбира се, времето минава и хората забравят. Ти беше синът, който винаги съм искал да имам. — Той отново избърса сълзите си с опакото на ръката. — Лейди Мария беше мъртва, а с времето външността ми се беше променила. Никой нямаше да заподозре, че бедният рицар със скромен оръженосец, който пътува от замък на замък, някога е бил известният лорд Роджър Грийнел, приятел на краля, член на тайния му съвет, собственик на имението Кроукхърст.
— Чакай, чакай! — сър Уолтър се облегна на стола. — Лорд Роджър, вярвам ти. Но ние не те забравихме — той сви бързо рамене, — как така никой не те позна?
Лорд Роджър поклати глава.
— Казвам ви, външността ми беше променена. Хората виждат онова, което искат. Пък и аз винаги се стараех да не оставам на едно място достатъчно дълго, за да предизвикам подозрения. Не забравяй — добави той, — че ме смятаха за мъртъв — моят адвокат и Барликорн бяха разпознали трупа.
— Но нали си се връщал в Есекс?
— Тайно. Знаех, че на остров Кроукхърст се крие ключът към загадката. Сигурно щях да открия нещо, някой документ, каквото и да е, което да ми посочи кой е истинският убиец. — Той въздъхна. — Но минаха години. Ричард се превърна от момче в младеж. Аз чувах новини и слухове за всички ви. Но какво можех да направя?