Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Разбирам — промърмори Томаш. — В такъв случай защо въобще се е стигнало до подобен дебат?
Баща му се разсмя.
— И аз си задавам същия въпрос — каза той. — И аз, и Сиза сме се чудили как така никой не се е сетил, че това е семантичен проблем, породен от бъркането на думите неопределено и неопределимо. — Вдигна ръка. — Но не това е главното. Най-важното е, че като отхвърля възможността някой ден да можем да узнаем всичко за бъдещето и за миналото, Принципът на неопределеността разкрива лукавството на Вселената. Сякаш Вселената ни казва: историята е предначертана, откак свят светува, но вие никога няма да можете да го докажете и никога не ще можете да я узнаете. Ето го изтънченото лукавство, за което ти говоря. Принципът на неопределеността ни учи, че макар и всичко да е предопределено, последната реалност е неопределима. Вселената е скрила тайните си зад това великолепно, изумително решение.
Томаш препрочете изречението на Айнщайн.
— Изкусен е Всевишният, но злонамерен той не е — бавно прочете изречението. — В тайните на природата се крие величие, а не лукавство. — Вдигна глава. — А тази част, в която се говори, че Бог не е злонамерен, нито прибягва до хитри уловки?
— Същото, което съм казвал неведнъж — отвърна бащата. — Вселената крие тайните си, защото е безкрайно сложна.
— Разбирам — потвърди Томаш. — И все пак, тази неопределимост на поведението на материята е валидна само за света на атомите, нали?
Математикът се намръщи леко.
— Виж, истината е, че принципът функционира на всички нива.
— Мислех, че тази неопределеност е само на квантово ниво… — изненада се Томаш.
— Така са мислели навремето. Но междувременно били направени нови открития.
— Какви открития?
Мануел Нороня се вгледа в града отвъд прозореца. Погледът му се рееше жадно навън, сякаш беше птица в кафез, която гледа небето през решетките.
— Какво ще кажеш, да отидем да пийнем по едно кафе на площада?
XXIV
Площадът «Праса ду комерсио» лениво се пробуждаше в приятното сънливо утро. Слънцето блестеше по белите фасади и металните решетки на балкончетата на старите сгради, оградили площада, където самотно се издигаше жълто-кафявата фасада на старата църква «Свети Яков». Малки сергии внасяха оживление на площада с изложените на тях ярки дрехи, син порцелан и евтина бижутерия. Кафенето с изнесените навън масички привлече разхождащите се баща и син, които се настаниха на една маса, протегнаха крака и обърнаха лица към слънцето, наслаждавайки се на приятната топлина, която се разливаше по телата им.
Сервитьорът се появи с тефтер в ръка и питащ поглед, клиентите си поръчаха две кафета еспресо.
Когато младежът се отдалечи, Томаш погледна баща си.
— Спомена преди малко, че неопределимостта не е свойство само на квантовия свят…
— Да.
— Но това противоречи на всичко, казано досега. Теорията на относителността и класическата физика на Нютон не бяха ли детерминистки?
— И все още са.
— Но според тях поведението на материята е предсказуемо…
— Не е съвсем така.
— Не разбирам. Както ми казаха преди няколко дни, ако аз знам положението, скоростта и посоката на движение на едно тяло, бих могъл да изчисля с точност всички минали и бъдещи движения. Нима това не е предсказуемост?
— Нещата не стоят точно така. Някои по-късни открития промениха всичко.
— Какви открития?
Сервитьорът се появи и остави двете кафета на масата. Мануел Нороня се изправи на стола, отпи малка глътка и зарея поглед в небето, загледан в облаците, които се плъзгаха леко из искрящата синева.
— Защо не можем да прогнозираме с точност времето, Томаш?
— Моля?
Математикът посочи към небето.
— Защо според телевизионната прогноза небето днес трябваше да е ясно, а аз виждам облаци, които опровергават тази прогноза?
— Знам ли — засмя се Томаш. — Защото нашите метеоролози са некадърници, предполагам. Бащата отново изпружи крака и обърна лице към слънчевата топлина.
— Грешен отговор — каза той. — Проблемът е в уравнението.
— Как така?
— През 1961 година един метеоролог на име Едуард Лоренц седнал пред компютъра и се заел да изследва вероятните метеорологични прогнози, предвид поведението на климата в дългосрочен план, на основата на три променливи величини: температура, въздушно налягане и скорост на вятъра. Опитът нямало да доведе доникъде, ако той не се бил заел да изследва една определена поредица. Вместо да въведе данните от нея, той видял копие на първия опит и преписал числото оттам. — Извади писалка от джоба на сакото си и взе хартиена салфетка, която разгъна на масата. — Ако не се лъжа, беше… мм…