Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
— Още една от онези прекрасни дългоклюнести птици — заяви историкът. — Обожавам начина, по който се реят.
Ейдриън му се усмихна.
— Удивлява ме не това, че нямаш нищо против дъжда, а че изобщо не го забелязваш.
Булард се смръщи.
— Пергаментите ми са истинско бедствие. Залепват се, мастилото се разваля, не съм записал нищо, а както споменах при първата ни среща, главата ми не е удачно място за съхраняване на спомени от подобни неща. Чувствам се сякаш съм пропилял живота си в прашните библиотеки и скрипториуми. Не прави това, Ейдриън. Ти си още млад. Послушай съвета ми — наслаждавай се на живота. Дишай въздуха, опитвай виното, целувай момичетата. И винаги помни, че чуждите истории никога не могат да бъдат тъй невероятни, както твоята. Признавам, че се притеснявах за това пътуване. Не, ще бъда честен — страхувах се. От какво се страхува човек на моите години, чудиш се? От всичко. Животът става по-ценен, когато ти е останало малко от него. Не съм готов да умра. Погледни само какво никога не съм виждал.
— Поне си виждал коне и жени, нали? — запита Ейдриън с кисела усмивка.
Булард го изгледа любопитно.
— Аз съм историк, не монах.
Ейдриън едва не се препъна.
— Осъзнавам, че сега нещата не стоят така, ала едно време бях доста красив. Женил съм се три пъти, но ги надживях всички, бедничките. Все още ми липсват и трите. Глупавият ми ум не е забравил лицата им, съмнявам се, че някога ще го стори. Някога бил ли си влюбен, Ейдриън?
— Не съм сигурен. По какво личи?
— Любовта? Тя е като завръщане вкъщи.
Ейдриън се замисли.
— Какво мислиш? — попита Булард.
Боецът поклати глава.
— Нищо.
— Напротив. Какво? Аз съм отлично хранилище на тайни. Най-вероятно ще забравя, но ако не го сторя… е, аз съм старец сред затънтената джунгла. Със сигурност ще умра, преди да повторя каквото и да било.
Ейдриън се усмихна, сетне сви рамене.
— Просто си мислех за дъжда.
Пътеката се разшири, разкривайки огромен водопад и дузина сламени колиби, струпани в центъра на малка поляна. Куполестите къщурки се издигаха на високи кокили и в тях можеше да се влезе по няколко стъпала или стълби, в зависимост от размера и очевидния престиж на сградата. В самия център на поляната имаше огнище, обградено с шарени камъни и дървени колове, украсени с животински кожи, черепи и нанизи от кости, зърна и шарени пера. Местните бяха тъмнокоси, тъмнооки, с кафява кожа. Носеха красиво изрисувани одежди и спряха, когато Диладръм почтително се приближи към тях. Старейшините го посрещнаха пред огъня, където си размениха поклони.
— Имаш ли представа какви са тези хора? — попита Булард.
— Тенкини — отвърна Ейдриън.
Булард вдигна вежди.
Селото бе познато на Ейдриън, макар да не бе го посещавал преди. Стотици подобни поселища бяха пръснати из полуострова, всички до едно сходни. Отломките на източен Калис бяха последните останки от Старата империя. След като гражданските войни бяха разкъсали запада, Калис все още развяваше старите имперски флагове, с векове отбиващи атаките на гхазелските орди. Ала времето беше на страната на нашествениците. И последният спомен от стария свят бе умрял с падането на древната източна столица Урлинеус, завладяна от гоблините. Те щяха да завладеят цял Аврин, ако не беше Гленморган III.
Гленморган III бе събрал благородниците и сразил гоблините в Битката при Вайлън Хилс. Гхазел се бяха оттеглили, ала така и не бяха прогонени от континента. Предаден скоро след победата, Гленморган така и не бе успял да възстанови границите на кралството. Тази задача се падаше на по-низши люде, прекалено потънали в спорове за плячка, за да спрат гоблините. Урлинеус, последният величествен град на Старата империя, бе останал в ръцете на гоблините. Оттогава Калис нямаше как да е същата.
Изолирана и разединена, източната половина на страната се противопоставяше на нарастващия гоблинов натиск в буря от хаос и объркване. Самовъздигнали се рицари се сражаваха един с друг. Тласкани от отчаяние, някои прибягваха до помощта на Гхазел, за да поразят даден противник. Рожба на тези мъгляви съюзявания бяха тенкините — човеци, които приемаха практиките и обичаите на Гхазел. Калианците ги изолираха, изтласквайки ги все по-навътре в джунглата, където тенкините бяха принудени да живеят между чука и наковалнята.
Диладръм се върна.