Елементарните частици

Как би постъпил Хайзенберг? Как би постъпил Нилс Бор? Би се дистанцирал, за да размисли; би се разходил сред полята, би слушал музика. Новото никога не се ражда от простата интерполация на старото; постъпилата информация се прибавя към наличната подобно на шепи пясък, предварително предназначена по силата на своето естество за определени концептуални рамки, ограничаващи полето на експериментите; днес повече от всякога беше необходима нова гледна точка.

Дните бяха горещи и кратки, преминаваха печално. През нощта срещу 15 септември Мишел сънува необичайно хубав сън. Беше редом с момиченце, което яздеше кон в гората, а наоколо беше пълно с пеперуди и цветя (при събуждането си даде сметка, че тази картина, изникнала трийсет години по-късно, идва от първите кадри на сериала „Принц Сафир“, който той гледаше по телевизията всяка неделя следобед в къщата на баба си и който така безпогрешно намираше път към сърцето му). Миг по-късно крачеше сам сред високата трева на огромна хълмиста ливада. Не можеше да обхване хоризонта, тревистите възвишения се ширеха до безкрай под светлото гълъбовосиво небе. Въпреки това напредваше без колебание и без припряност; знаеше, че на няколко метра под краката му тече подземна река и че стъпките му по силата на безпогрешен инстинкт следват нейното течение. Край него тревата се вълнуваше от вятъра.

Събуди се весел и изпълнен с енергия, както не се бе чувствал, откакто преди два месеца беше напуснал работа. Излезе от къщи, зави по авеню „Емил Зола“ и закрачи под липите. Спря на ъгъла на улица „Антрепреньор“. Магазинът „Золаколор“ тъкмо отваряше врати и продавачките от азиатски произход заемаха местата си зад касите; беше около девет часа. Между високите сгради на Богрьонел небето беше удивително ясно; от всичко това се излъчваше усещане за безизходица. Може би трябваше да поговори със съседката от отсрещния блок, момичето от редакцията на „Вент ан“. Списанието, в което работеше, не беше специализирано и тя сигурно имаше широк поглед върху обществените процеси; освен това вероятно беше добре запозната с механизмите, чрез които се осъществява връзката с околния свят, и не й бяха чужди съответните психологически фактори; уверен беше, че от това момиче могат да се научат много неща. Той тръгна обратно с бързи крачки, едва ли не тичешком, и се втурна нагоре по стълбите, които водеха към апартамента на неговата съседка. Три пъти натиска продължително звънеца. Никой не отвори. Объркан, той слезе обратно и се отправи към своя вход; когато стигна пред вратата на асансьора, спря и се замисли над себе си. Дали имаше склонност към депресии и въобще какъв беше смисълът на подобен въпрос? От няколко години насам в квартала постоянно разлепяха листовки, които призоваваха към бдителност и към отпор на Националния фронт. Пълното безразличие, което той проявяваше както към привържениците, така и към противниците на тази партия, само по себе си беше доста тревожен признак. Традиционната „яснота на съзнанието у болните от депресия“, описвана често като съвършена незаинтересованост към човешките дела, се проявява на първо място като липса на внимание към действително маловажни проблеми. Ето защо в краен случай бихме могли да си представим изпаднал в депресия влюбен, но в никакъв случай изпаднал в депресия патриот.