Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
На това място Брюно прекъсна писането на своята статия; беше в края на първата седмица от неговия престой. Онова, което остана неизказано, беше далеч по-нежно, деликатно и несигурно. Стана им навик след плажа да пият заедно аперитив към седем часа. Той поръчваше кампари, а Кристиан най-често бяло мартини. Съзерцаваше как слънцето играе по мазилката — бяла отвътре и леко розова на повърхността. Приятно му беше да гледа как Кристиан снове из апартамента, как отива да донесе лед или маслини. Изпитваше странно, много странно усещане: дишаше по-леко, можеше в продължение на няколко минути да не мисли за нищо, вече не го беше толкова страх. Един следобед, на осмия ден от пристигането им, той каза на Кристиан: „Струва ми се, че съм щастлив“. Тя замръзна за момент, стиснала в ръка чашата с лед, и изпусна продължителна въздишка.
— Искам да прекарам живота си с теб — продължи той. — Струва ми се, че достатъчно дълго бях нещастен. По-късно ще дойдат болестите, старческата немощ и смъртта. Имам чувството, че бихме могли да бъдем щастливи заедно до самия край. Във всеки случай ми се ще да опитам. Мисля, че те обичам.
Кристиан заплака. По-късно, седнали в ресторант „Нептун“ пред плато морски дарове, се опитаха да обсъдят въпроса от практическа гледна точка. Тя би могла да отива при него всяка събота и неделя, дотук нещата бяха лесни; далеч по-трудно беше обаче да получи назначение в Париж. Като се има предвид издръжката, която трябваше да плаща Брюно, заплатата му нямаше да стигне за двамата. Освен това налице беше и синът на Кристиан; още една причина да изчакат. И все пак бе възможно; за първи път след толкова много години нещо изглеждаше възможно.
На другия ден Брюно изпрати до Мишел кратко и развълнувано писмо. В него заявяваше колко е щастлив и съжаляваше, че така и не бяха успели никога да се разберат докрай. Пожелаваше му и той да достигне в рамките на възможното някаква форма на щастие. Подписът бе: „Твой брат Брюно“
17
Писмото завари Мишел в момент, когато беше изпаднал в пълна концептуална криза. Съгласно хипотезата на Маргенау индивидуалното съзнание може да бъде сравнено с поле от вероятности в пространството на Фок, определено като пряка сума от Хилбертовите пространства. По принцип това пространство може да бъде построено на основата на елементарни електронни събития на синаптично ниво. При това положение нормалното поведение се асоциира с гъвкава деформация на полето, а свободното действие — с разкъсване на полето: в каква топология обаче? Изобщо не е очевидно, че естествената топология на Хилбертовите пространства непременно дава възможност за отчитане на появата на свободно действие; дори не е сигурно дали в наши дни е възможно проблемът да бъде поставен по друг начин освен чрез изключително метафорични по своята същност понятия. Въпреки това Мишел беше убеден, че е назряла необходимостта от нова концептуална рамка. Всяка вечер, преди да изключи компютъра, той включваше търсене в Интернет на публикуваните през изтеклия ден експериментални резултати. На другата сутрин се запознаваше с тях и установяваше, че навсякъде по света научните центрове започват все повече да напредват слепешката, лутайки се в лишен от всякакъв смисъл емпиризъм. Нито един от тези резултати не водеше към каквото и да било заключение, нито дори към формулирането на някаква що-годе теоретична хипотеза. Индивидуалното съзнание се появява внезапно и без видима причина в животинското царство; без всякакво съмнение то далеч предхожда речта. В своето несъзнателно преследване на определена цел дарвинистите обикновено изтъкват на преден план във връзка с неговата поява хипотетичните предимства на естествения подбор, което, както винаги, не обяснява нищо, тъй като в действителност става въпрос за една приятна митологична конструкция; в случая обаче антропогенният принцип изобщо не е по-убедителен. Светът се сдобива с око, способно да го съзерцава, с мозък, способен да го разбира; е, и какво? Това ни най-малко не допринася за обяснението на феномена. Самосъзнанието, липсващо у нематодите, напълно ясно се наблюдава у обикновените гущери като Lacerta agilis; твърде вероятно е неговото наличие да предполага съществуване на централна нервна система и дори нещо повече. Именно това нещо си остава абсолютно тайнствено; появата на съзнанието не може да бъде свързана с каквито и да било анатомични, биохимически или клетъчни дадености, а това е доста отчайващо.