За честта на Прици

— Ще поставим цялата къща в готовност — отвърна Роко.

— Слушай, Роко. Първото нещо, което ще направиш, е да поставиш шест момчета на телефона, които да се обадят из целия град, за да разберем кой направи това. После ще изведем баща ми извън града и ще ги пратим по дяволите.

Винсънт и Анджело се изкачваха бавно по каменните стъпала до входната врата на къщата на Сестеро. Винсънт дишаше тежко, а лицето му бе като сива маска, надяната на главата му. Извади голяма връзка ключове от джоба си и отключи вратата. Един човек изтича към тях със заредена пушка, готов да ги изхвърли, но Анджело каза:

— Добре, добре, Фредо. Босът е.

Божичко, шефе, извинявай — рече пазачът. — Няма осветление, затова реших да не рискувам.

— Добре постъпваш — похвали го Винсънт, минавайки край него.

Двамата се изкачиха по високата стълба на първия етаж. Винсънт се облегна на стената, докато Анджело чукаше на вратата на дон Корадо.

— Аз съм, Корадо, Анджело. С Винсънт сме.

Чуха гласа на стареца, който ги покани да влязат.

Анджело отвори вратата и пропусна Винсънт да влезе пръв. Дон Корадо редеше сложен пасианс от три колоди карти. Той погледна към тях.

— Какво се е случило? — попита той.

Винсънт се строполи на един стол.

— Не изглеждаш добре, Винсънт — каза баща му. — Няма значение какво е станало. Анджело ще ми разкаже. Мини през хола и отиди в спалнята да се съблечеш и да легнеш. Наспи се добре тази нощ. Утре ще говорим.

Анджело помогна на Винсънт да се изправи.

— Чувствам се отвратително, Поп — призна той.

Той се обърна и като тътреше краката си, излезе от стаята.

Когато вратата се затвори, Дон Корадо погледна Анджело.

— Някой запали „Градините на Палермо“ — съобщи Анджело. — Точно преди това са пречукали Зинго Попалуш. Намерихме го в колата на Винсънт пред сградата.

— Кой го е направил?

— Бока.

— Защо?

Анджело разказа на дон Корадо какво беше говорил Винсънт на срещата в наетата заседателна зала в банката в центъра на града.

— Той обиди Бока пред всички кланове, Бока трябваше да запази честта си. Те ще му го върнат.

— Колко души попаднаха в пожара?

— Винсънт остави хората на Ед да броят заедно с ченгетата и пожарната. Няма да разберем, докато не изгасят пожара. Може би утре.

— Колко мислиш че са?

— Имаше много хора, Корадо. Всички тичаха към предната врата, когато ние тръгнахме да излизаме през задната. Може би стотина души, а може да са и няколко стотици.

— Сводниците си отмъщават така — проговори дон Корадо, без да повишава глас.

Ако някой друг слушаше, би помислил, че той не изпитва нищо. Но Анджело знаеше, че Корадо страда много от обидата, нанесена на честта, и очакваше последствията.