За честта на Прици

— Как можем да наемем каравана?

— От Jellow Pages75 — каза Айрин. — Има хора, които наемат дори Yo yos76 от Jellow Pages.

На две мили от къщата Чарли отби пикапа от пътя. Фарът, фигура на моряк с ръка, протегната от морето към Ню Йорк, се открояваше във ведрата лятна утрин.

— Водопроводчика ще бъде горе, а Дом — долу. С Дом ще е по-лесно, но Водопроводчика е стара кримка — каза Чарли.

— Защо не влезеш през задния вход, а аз ще мина отпред и ще се поява зад него — предложи Айрин.

— Да, добре.

— Кога ще ги потърсят Прици?

— Поп ще звъни на обяд и в шест часа. Ако никой не отговори, ще изпрати човек. Така. Разбра ли всичко?

— Кой, аз ли? Та какво толкова има да правя, освен да попреча на Водопроводчика да стреля по тебе?

Чарли подкара по алеята към усамотената къща. Излезе от колата, заобиколи къщата и стигна до задния вход. Щом се изгуби от погледа й, Айрин също слезе и тръгна в обратна посока, към предната врата на къщата. Когато Чарли влезе пред задната врата, Айрин отвори предната, намираща се под широка Веранда.

Чарли се отправи към кухнята. На половината път до хладилника, той чу глас на Водопроводчика зад гърба си.

— Хей, Чоли! — викна Мелвини.

Чарли се обърна. Беше с гръб към предния вход на къщата. Мелвини стоеше с лице към входа, а вратата на трапезарията оставаше вляво от него. В дясната си ръка Мелвини държеше 38-калибров специален полицейски пистолет. Беше го насочил право в корема на Чарли.

— За какво ти е това? — попита Чарли.

— Готвите се да отмъкнете големия банкер оттук, ли? Чарли? Господи, та това би огорчило Прици!

— За какво говориш?

— Тук всички си имаме по някаква задача, Чарли. Аз отговарям за телефона. Записвам всички разговори и ви чух с Анджело, когато той ти се обади снощи.

— Тогава аз съм тъпанар.

— Чарли, не познавам по-хитра лисица от Анджело. Ако той иска да измъкнете банкера, то тогава става въпрос за много пари. Ако стигат за теб и Анджело, то и аз искам да участвам.

— Да участваш ли?

— Ако се спогодим, аз съм твой човек.

— Колко ти плащат Прици за това място? — запита Чарли.

— Петнайсет хиляди долара.

— Ще ти платим петдесет хиляди.

— Кога?

— Веднага щом като го уредим с Прици.

— Колко смяташ, че ти дължат?

— Водопроводчико, нали петнайсет хиляди ти бяха достатъчни? Сега са петдесет хиляди. Това е всичко, което трябва да знаеш.

Мелвини се ухили.

— Прав си Чарли. Какво ще правим сега?

— Ще приберем пистолета.

Водопроводчика пъхна револвера в кобура на кръста си. Айрин влезе в кухнята точно от лявата му страна и застана десет стъпки по-назад, на входа на трапезарията, с пистолет, насочен към Мелвини.