За честта на Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- ISBN: 954-604-002-9
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За честта на Прици». Краткое содержание книги:
Анджело Партана доведе на приема Мейроуз и жените на двата от тримата caporegime. За посещението на дон Корадо бяха взети специални мерки. В Брентууд Чарли и Айрин Партана подготвяха плановете си за Филарджи и всички бяха учудени, че Чарли го няма. Тримата caporegime — Сал Прици, Роко Сестеро и Таркуин Гароне, съставляваха почетната гвардия, която щеше да доведе Винсънт на банкета в черна лимузина Линкълн, с регистрация в щата Каролина. Шофираше Зинго Папилуш. Всички носеха черни фракове с бели ризи и черни папийонки; никакво цветно облекло. Група от квартала, около четиридесет души, поздравиха Винсънт, когато излезе от колата. Хората на Роко Сестеро бяха организирали посрещането му като малък спонтанен израз на уважение.
— Стой тук и чакай — нареди Роко на Папилуш. — Босът иска щом излезе, колата да е тук.
Тримата мъже заобиколиха Винсънт, двама отпред и един отзад, разчиствайки пътя му към банкетната зала. Поведоха го към пътеката между масите с насядали около тях хора — под висящите вимпели, знамена и слабо осветление. Поздравяваха го шумно — мъжете свиркаха оглушително с пръсти, а жените се втурваха да го докоснат. Винсънт се опита да се ръкува с няколко души, промъквайки се през възбудената тълпа като световен шампион от тежка категория след успешен нокдаун. Благодарение на силата на caporegimi-те, той стигна до мястото си на подиума, където Анджело Партана беше завел Мейроуз Прици и съпругите на caporegimi-те.
Една бригада от седемнадесет готвачи, наета от Болоня и Венеция, се трудеше от сутринта в кухните на „Градините на Палермо“, приготовлявайки възхитителни сицилиански ястия. Повечето от гостите предпочитаха сицилианската кухня. Прици определено я обичаха домашно приготвена. Но от 19 години, когато Чарли Партана наби всички в кухнята, за това че бяха развалили любимото ястие на майка му, focaccia di Fioridi Sambuco72, колкото пъти отидеха на ресторант, където можеха да проверят кой е готвачът, винаги подбираха най-добрия. За банкета на Винсънт трябваше да се сготви за 735 големи чревоугодници. На масите имаше 203 души повече от допустимия според Правилника на противопожарната охрана от 1927 година брой.
Гостите бяха елитът на фамилията Прици: caporegimi-те, техните най-смели бойци, известни счетоводители, „инкасатори“, пласьори на наркотици, неколцина дилъри, посредници, висши профсъюзни ръководители, опитни администратори от порнографския бизнес, знаменитости, издатели, реномирани лъжесвидетели, най-големите лихвари, посредници в нечисти сделки от най-висш ранг, горилите, приятели от нюйоркския полицейски отдел и техните съпруги. Въпреки че не можеше да присъства на банкета, Ед Прици беше запазил долу, пред подиума, две маси за шестима конгресмени, петима съдии, юридическия съветник на губернатора на щата, които ги бяха почели с присъствието си. Гостите седяха от двете страни на дълги трапези, поставени върху дървени подпори. Върху тях имаше цветя, бутилки вино, блестящи бели покривки и взети под наем сребърни прибори и посуда. Изглежда всички се бяха вманиачили от идеята, че щяха да видят легендарния дон Корадо Прици, Цезаря и Кръстоносеца на тяхното време, който щеше да мине под прожекторите и да отиде на сцената. Шумът беше ужасяващ. Стари приятели се поздравяваха, като крещяха през масите, тичаха с викове, за да се прегърнат и целунат. Смееха се на глас, защото бяха щастливи.
Хората седяха под огромните тъмнокафяви портрети на личностите, които Корадо Прици уважаваше най-много в света: Артуро Тосканини, Папа Пий XII, Енрико Карузо и Ричард М. Никсън. Те бяха негови патронни светци, а поне един от тях му беше дългогодишен защитник.
Когато всички седнаха и всеки зае мястото си, Кюкъмбърз Четриоли и Манго Пасато въведоха дон Корадо в залата през задната врата към единствения празен стол на подиума. Когато възрастният мъж се появи на сцената, аплодисментите и виковете бяха страхотни. Навярно овациите щяха да бъдат грандиозни, но дон Корадо, както винаги, се беше погрижил да бъде придружаван от един човек, когото нито той, нито някой друг от семейството, беше виждал някога. Беше го срещнал за първи път преди двайсет секунди и знаеше, че синът му го счита за най-великия певец в цялата история, въпреки че той самият предпочиташе Енрико Карузо. Това бе италианският маестро Джилиано Рици, чийто менаджер се бе съгласил да пее срещу хонорар от двадесет и пет хиляди долара. Беше дошъл направо от благотворителния концерт в Ню Орлиънс с изтребител-бомбардировач на военновъздушните сили, по специалната договорка на Ед Прици с Пентагона.
72
Погача с цвят на бъз (ит.) — Бел.ред.