За честта на Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- ISBN: 954-604-002-9
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За честта на Прици». Краткое содержание книги:
Пред 735 души дон Корадо прегърна една осма от огромния тенор, после седна на мястото си, а тълпата изпадна в луд и неудържим възторг.
Великият певец стоеше с лице към всички, искрено и дълбоко развълнуван. След това, под акомпанимента на пианото встрани, запя затрогващата ария от Les Vepres Sicilienne73 за убийството на невъоръжен французин от сицилиански патриоти. Докато той пееше, хората хълцаха, а някои се бяха умълчали, може би за първи път в живота си. Когато изпя и последната великолепна нота, всички станаха на крака, като аплодираха бурно, крещяха истерично и плачеха.
Рици вдигна ръце и изпрати целувка, благославяйки семейството, поклони се дълбоко и излезе от залата. Аплодисментите, свирканията и виковете не спираха. Винсънт стана, като вдигна ръце. В продължение на девет минути се опитваше да усмири екзалтираните хора. След това се изправи дон Корадо, усмихвайки се, но не вдигна ръце. Стоеше и се усмихваше и те разбраха, че отново не беше пожалил сили и средства, за да бъдат щастливи. Невъобразимият шум премина във врява, врявата — в стотици гласове, а гласовете в шепот. Всички седнаха.
— Тук сме, за да почетем моя син — каза просто дон Корадо. — Той ще ни напусне — гостите възкликнаха потресени, — за да отиде да живее в къща, струваща 925 000 долара с изглед към собственото му игрище за голф в Лас Вегас, Невада. От ваше и от мое име, пожелавам ти от все сърце, Винсънт, да бъдеш здрав и Бог да те благослови. На сбогуване ти поднасям този скромен подарък, израз на общото ни уважение, за който вие всички вложихте своята лепта с любов — пълен комплект от сребърни стикове за голф и петстотин от любимите ти мексикански пури.
Той се усмихна. Гостите аплодираха. Сам Фалконе и Уили Лестато се появиха на подиума, залитайки под тежестта на огромната по размери торба за голф от слонова кожа, в която се побираха повече стикове за голф, отколкото бяха запалените факли на празника на Свети Андрей през цялата 1754 година; Фил Витимидзаре ги следваше, балансирайки с двайсет кутии пури.
Замаяни от Джилиано Рицо, зашеметени от неочакваната новина за преместването на Боса, гостите на банкета изведнъж бяха върнати към реалността от този материален израз на уважение скочиха на крака, за да откликнат така, както реагираха на маестро Рици.
Страхотният изблик на любов и огромната човешка тълпа тласнаха стотици от тях към сцената, като протягаха ръце да го докоснат и поздравят, а тримата, които донесоха подаръците, изведоха внимателно и бързо дон Корадо от залата.
Тримата caporegime влязоха в ролите си. Те обкръжиха Винсънт и завикаха на хората:
— По дяволите, върнете се по местата си — крещеше Роко Сестеро, като слизаше от подиума.
— Да не мислите, че това е зоологическа градина — рече Таркуин Гароне.
— Отдръпнете се! Хайде сядайте, за Бога! — викаше Сал Прици.
Тълпата бавно се оттегли назад. Когато и последният участник седна на мястото си, Винсънт стана и ги поздрави.
Внезапно една жена се появи в дъното на залата и изпищя:
— Пожар!
Изведнъж стената зад нея избухна в пламъци. Огнените езици започнаха да обхващат източната стена отвсякъде — откъм задната част на голямата зала към подиума.
— Хайде! — извика Винсънт. Той сграбчи ръката на дъщеря си и я повлече след себе си, бягайки към задната врата. Роко Сестеро го последва, бутайки жена си. Анджело Партана пробяга бързо през сцената към вратата, следван от Сал Прици и съпругата му, а близко след тях и Таркуин Гароне. Водещите избързаха и си пробиха път, като събориха двама келнери. Когато стигнаха коридора и изскочиха на улицата, Гароне спря, сложи ръка на устата си и извика след тях:
— Връщам се за сестра си.
Никой не го видя повече.
— Сал — каза Винсънт, — заведи жените в колата. Роко, остани с мен и Анджело. Колата е отпред.
73
„Сицилиански вечерни“, опера от Верди — Бел.ред.