Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
— Ами ако тя го убие по време на медения месец? — попита Капири.
— Никое от нападенията не е извършено по време на медения месец. Всички са изпълнени в собствените домове на жертвите. Тя познава територията там. А и да не забравяме, че не действа сама. Нуждае се от съучастника си, а той не заминава на меден месец.
Раджит Капири все още не изглеждаше убеден. Сватбата и меденият месец означаваха да изпуснат заподозряната от погледа и контрола си. Четири полиции вече бяха допуснали тази грешка.
— Разбирам тревогата ви — каза Дани Макгуайър. — И я споделям, повярвайте ми. Мислите ли, че и аз не се изкушавам да я приберем още сега?
— Тогава защо не го направите?
— Вече ви казах защо. Това е единствената ни възможност да я заловим на местопрестъплението и да хванем и съучастника й. Ако действаме сега, ще хванем нея, но той ще се измъкне.
Но Дани най-много се притесняваше, че наблюдението над Сара Джейн не бе забелязало друг мъж досега. Ако Франки Мансини-Лайл Реналто се намираше в Мумбай, той се бе покрил доста добре.
— Ще ги следим на всяка стъпка по време на медения месец. Спомнете си, че разполагаме с широка мрежа от агенти. Ето как ще действаме.
— Хм — изсумтя Раджит Капири, изпълнен със съмнения.
— Веднага щом се върнат в Индия, ще отидем заедно при господин Айшаг и ще го включим в играта. Нищо няма да се върши без неговото съгласие. Ако откаже да ни съдейства, тогава можете да арестувате Сара Джейн. Разбира се — иронично добави Дани, — тя няма да е извършила никакво престъпление на индийска земя дотогава. Поне не такова, което можете да докажете. Ще се наложи да я екстрадирате, вероятно в Хонконг, и китайските власти ще получат цялата слава. Но решението си е ваше.
Раджит Капири присви очи. Разбираше, че го манипулират, и това не му харесваше. От друга страна, ако нещо се объркаше по време на медения месец на господин Айшаг, той имаше официален запис на днешното събрание и можеше да стовари вината изцяло върху Интерпол.
— Добре — съгласи се накрая. — Но искам да ме уведомявате за действията им през цялото време, докато са на меден месец.
— Разбира се. Имате думата ми — обеща Дани и му протегна ръка.
Индиецът неохотно се ръкува с него.
— Имам и още една молба. Нашето момче може да изскочи от гората, докато двойката е на пътешествие. Не разполагам с достатъчно хора, за да наблюдаваме денонощно къщата и офиса на Айшаг, както и училището, и апартамента на Сара Джейн. Мислите ли, че можете да ни помогнете с това?
Американецът притежаваше безочието на дявола. Но дори Раджит Капири трябваше да се възхити на дързостта му.
— Ще видя какво мога да направя, заместник-директор Макгуайър. Вие съсредоточете усилията си върху това да запазите Дейвид Айшаг цял.
На по-малко от пет мили от сградата, където се съвещаваше екипът по „Азраел“, една жена се вторачи в голия си образ в огледалото.
Прокара дългите си пръсти по всеки от крайниците си, погали белезите си. Те бяха единствените части от нея, които чувстваше познати и близки. По лицето си тя опипа леките следи на средната възраст, започнали да я тормозят през последните месеци: ветрилото от бръчици около очите и устните, задълбочаването на моравите сенки под очите, очертаните бръчки, които започваха от ъглите на носа й. Доплака й се. Не защото остаряваше, а тъй като лицето й бе лице на непозната.
Искаше да си поплаче, но не можеше да си го позволи. Трябваше да остане силна заради сестра си. Сестра й се нуждаеше от нея. Жената се бе вкопчила в тази нужда отчаяно, като новородена маймунка, залепена за майка си. Тя бе единствената причина, поради която живееше.
— Защо си толкова тъжна?
Мъжът застана зад гърба й и целуна врата и раменете й. Жестът трябваше да е нежен, но не беше. Беше собственически. Заплашителен. Тя потръпна.
— Добре съм. Просто съм изморена.
— Опитай се да поспиш, ангелче.
Беше се променила много, откакто се запознаха, но той си бе останал същият. Образът му в огледалото бе все още ослепителен, красотата му — вечна като слънцето, неизбежна като смъртта. Преди няколко месеца тя бе мечтала да избяга от него. Сега знаеше колко глупава е била мечтата й. Остана й само надеждата за сестра й.