Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Анджела Джейкс… Лейди Трейси Хенли… Ирина Анжу… Лиза Баринг.
Отначало не беше очевидно. Имаше бегли разлики: цвят и дължина на косата, лека промяна в грима, а някои от образите, особено тези на Ирина, бяха замъглени и с леки петънца. Възрастта беше направила черната си магия, изрязвайки мрежа от фини бръчици по гладката навремето кожа. Теглото се бе увеличавало и спадало, правейки някои от лицата мършави, докато други изглеждаха цъфтящи и бузести. След това идваха и по-основните неща. Лицето на Анджела Джейкс бе най-красивото от четирите, младо и невинно, недокоснато от времето. Трейси Хенли, червенокоската, изглеждаше по-корава и по-фалшива. Макар и несъмнено красива, Дани забеляза, че носът й бе необичайно стеснен, сякаш й бяха правили пластична операция. Лиза Баринг имаше същия малък нос, но на нея изглеждаше по-нормален. Но челото й бе по-високо и по-гладко.
Това, което наистина правеше впечатление, бяха очите на четирите жени. Леките бръчици можеха да се появяват и изчезват, скулите, устните и носовете можеха да се променят с пластични операции. Но очите си оставаха същите. Тъмнокафяви като разтопен шоколад. Тъжни. Съблазнителни. Омагьосващи.
Първия път, когато ги видя, Дани развързваше Анджела Джейкс от трупа на съпруга й. Изпадаща в безсъзнание и събуждаща се, тя отвори тези очи и го погледна. И животът на Дани се промени завинаги.
Години по-късно същите тези очи бяха подмамили сър Пиърс Хенли към смъртта му.
Бяха хипнотизирали Дидие Анжу.
Бяха очаровали Майлс Баринг.
Бяха превърнали Мат Дейли в обезумял от любов глупак.
Бяха подиграли инспектор Лиу.
Всяко от лицата на жените бе различно. Но очите ги издаваха.
Азраел не е той, а тя.
Те всичките са една и съща жена.
24.
Мъжът ускори крачка. Уличката беше тъмна и миришеше на подправки и екскременти. Шафран, кимион и екскременти: същността на Индия. Мъжът се засмя на собствената си шега, но смехът му бе нервен, едва ли не истеричен.
Отново го следяха.
Промуши се между рикшите и забързаните кафяви тела и се скри зад сергия на пекар. Тесен проход се отваряше през тухлена арка към двор, където пещи печаха плоския хляб наан и паратха. Любопитни полуголи деца се струпаха около него, заинтригувани от бялото му лице на чужденец. Той ги разкара. Сърцето му биеше лудо. Единственият изход от двора бе оттам, откъдето бе дошъл. Ако преследвачът му го бе видял да се пъха зад сергията, щеше да го хване със сигурност. Мъжът не очакваше пощада.
Отначало смяташе, че може би го преследваше полицията, но вече не мислеше така. Сенките зад него бяха много по-зловещи. Където и да отидеше в града, усещаше присъствието им, студено и заплашително като зъл дух. Нервите му бяха опънати до скъсване. Ставаше му все по-трудно да взема решения.
Този път обаче май се отърва от тях.
Никой не го последва в двора на пекаря. Беше се измъкнал. Предпазливо, той се върна в уличката. Няколко пресечки по-нататък изскочи на главна улица, където вездесъщите рикши отстъпваха на модерните жълти таксита. Почти като в Ню Йорк.
Той протегна ръка.
— „Тадж Махал“, моля.
Мъжът бе седял в барове в някои от най-луксозните хотели в света. „Шато Мармон“ в Ел Ей, „Сан Пиетро“ в Позитано, „Пенинсула“ в Хонконг. Но нищо не можеше да се сравни с разкоша на „Тадж Махал“ в Мумбай. Разточителен миш-маш от мавритански, ориенталски и флорентински дизайн, той представляваше идеален дом за всеки махараджа. До главния бар се стигаше през фоайето, огромно пространство с мраморни подове и сводести тавани от алабастър. Изкусно издялана арка, поддържана от две ониксови колони, водеше към полутъмния, осветен от свещи бар. Атмосферата там бе по-интимна, но също така луксозна, с канапета, тапицирани в червено кадифе, толкова меки, че човек сякаш седеше на облак, и старинни персийски килими, изтъкани във всеки възможен цвят. Навсякъде наоколо богато облечени двойки се смееха, а кристалните им чаши проблясваха като диаманти, докато отпиваха чай с лед или кайпириня. Крал за един ден.
Той се настани на обичайното си място в най-тъмната ниша и поръча диетична кола и печено пиле с кимион. Не изпитваше глад, но трябваше да яде. Предстоеше му дълга нощ на очакване.
Сара Джейн Хюз не забеляза американеца, който се настани в ъгъла. Беше прекалено ядосана, за да мисли за нещо друго, освен за Дейвид. Не беше типично за него да закъснява.