Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
— Мумбай, Индия — гордо заяви шофьорът. — Това ли е всичко, което искахте да узнаете?
Клод Демартен прекарваше необичайно приятен следобед в службата. Кабинетът на екипа по случай „Азраел“, дълбоко във вътрешността на сградата на Интерпол, бе започнал живота си в тясна кутийка без прозорци. Но благодарение на Дани Макгуайър се бе превърнал в нещо като готина ергенска квартира, оборудвана с меки канапета, мишена за стрелички и хладилник, натъпкан с евтина висококалорична американска храна, каквато бе забранена на Клод у дома.
А най-хубавото бе, че днес Клод бе тук съвсем сам. Скучният Рихард Стури се занимаваше със статистическите си проекти някъде, шефът бе все още в Съединените щати, а останалите трима младши детективи бяха в Лондон, където се опитваха да накарат Скотланд Ярд да сподели с тях информацията си по случая на сър Пиърс Хенли.
Досега, след бързо осъвременяване на базата данни и кратък разговор с банката на Дидие Анжу в Париж, за да уточни някои подробности, Клод беше победил самия себе си три пъти в мятане на стрелички, беше поиграл щастливо на компютъра „Светът на войните“ и бе изял две гигантски торби чипс, което вероятно бе официално престъпление в някои части на Франция. Затова, когато телефонът звънна, той го вдигна в чудесно настроение.
— Интерпол, бюрото на „Азраел“. Как мога да ви помогна?
— Свържете ме с Макгуайър.
Клод Демартен позна гласа на инспектор Лиу. Безрадостен, както винаги, днес в тона му се долавяха възбуда и гняв, които Клод не бе чувал преди.
— Спешно е.
— Страхувам се, че заместник-директор Макгуайър не е в службата тази седмица. Пътува. Как мога да ви помогна. Говори детектив Клод Демартен.
— Не.
— Добре, тогава мога да запиша съобщението ви. Обажда се инспектор Лиу, нали? От Хонконг?
Лиу замълча. Не искаше да си разменя любезности с тази френска маймуна. Искаше да говори с дресьора й. Но от друга страна, разполагаше с важна информация, която трябваше да предаде.
— Постигнахте ли някакъв напредък в Австралия? — подтикна го Демартен. — Уверявам ви, че веднага щом се чуя с Макгуайър, ще го помоля да ви се обади. Има ли нещо, което екипът ни трябва да узнае? Някакъв начин, по който да ви помогна?
— Кажете на Макгуайър, че те са в Индия — мрачно процеди Лиу. — Ако иска да узнае повече, може да вдигне шибания телефон.
Линията заглъхна.
Индия. Единственото, за което Демартен можеше да мисли в момента, бе колко идеално новината подхождаше на теорията на Рихард Стури за това къде Азраел щеше да нападне отново. Немецът вече бе доста самоуверен, а сега щеше да стане нетърпим. Преди Демартен да успее да се обади на Макгуайър, телефонът отново иззвъня.
— „Азраел“ — делово каза Демартен.
— Здрасти, Клод, аз съм.
— Шефе. Точно навреме. Слушай, тъкмо ми се обади Лиу.
— Няма значение — бързо го прекъсна Дани. — Трябва да ми изпратиш по имейла най-ясните снимки на вдовиците, с които разполагаме. Само на лицата.
— Разбира се. Ще го направя. Но да ти кажа за Лиу. Иска да му звъннеш спешно…
— Веднага, Клод. Ще чакам на компютъра — отново го прекъсна Дани и затвори.
Какво им ставаше на тия важни детективи? Никой ли нямаше търпение да те изчака да си довършиш изречението, преди да затвори?
На леглото в хотелската стая в Ню Йорк Дани се вторачи в пощенската си кутия.
Една минута. Пет минути. Десет. Какво, по дяволите? Колко време бе нужно да изпратиш няколко скапани файла?
Когато най-после чу дългоочакваното прозвъняване за ново съобщение, сърцето на Дани заби учестено, но се сви, когато видя, че нямаше прикрепени файлове.
Снимките следват. Между другото, съобщението на инспектор Лиу гласеше: „Те са в Индия“. Трябва да му се обадиш веднага.
Индия! Чудесна новина. Също и думата „те“. Това означаваше, че Лиза Баринг бе все още жива и бе в компанията на… кого? Франки Мансини? Дани щеше да звънне на Лиу след минута и да узнае цялата история. Веднага щом Клод му изпратеше проклетите снимки.
Най-после, след кошмарно дългото чакане, което му се стори цял век, а всъщност бе около минута и половина, огромен файл кацна в кутията на Дани. Беше озаглавен „Вдовици“.
Дани го отвори с треперещи ръце.
Ето ги. Усмихнати към него през годините, подредени една след друга в хронологичен ред.