Отписаният

Но в залата публиката застана в защита на джигитите. Добре де, щом са дошли, оставете ги… Сега ще изпеят на бис, нека послушат. Всички се стремят към прекрасното, а те да не са по-долу от нас?

А самите чеченци, които продължаваха да леят сълзи над нещастната съдба на Кармен, пъхнаха на капитан Холин пари: „Вземи, драги! Искай каквото щеш. Само не ни гони! Слушай, такова момиче, а да позволи на тоя негодяй да я коли! Ай, знаем, че нарочно! Ние го познаваме — лош човек!“

Холин подскочи.

— Предлагате подкуп на мен, руския офицер? Оскърбявате най-добрия писар на полка с нецензурни думи като „Аллах акбар“! Арестувани сте! Хванете ги!

Лесно е да се каже — арестувани. А къде да ги затворят? Докато дойде милиция, която след час ще ги пусне, ще чакат повече от два часа…

В този момент на сцената отново излезе Ала, а зад нея и Серьожа. И чеченците отначало ръкопляскаха бясно, а сетне също тъй бясно закрещяха: „Негоднико, защо колеше хубавото момиче? Ти си за колене!“

Сред публиката едни негодуваха, други се смееха — оставете ги, деца на природата. Приемат всичко за чиста монета. Нямат си хабер от театрална условност. Какво да ги правиш.

И ето че отведоха неканените зрители в караулното помещение. Там началник бе лейтенант Тягунов, който още нищо не знаеше за смайващия успех на премиерата и на жена си.

Когато влезе Холин, а след него арестуваните, той вдигна глава от книгата, която четеше.

— Какво има? — намръщи се Тягунов. — Какво става, Пьотър Андреевич? Кои са тези?

— Направи ми една приятелска услуга! — Холин притисна ръце към гърдите си. — Затвори ги при теб до сутринта.

— А какво са направили, кои са те?

— Абе това са търговците, не знам колко са ми дотегнали… — Холин махна с ръка. — Промъкнали се днес на премиерата, държали се нагло, нарекли изпълнителя на главната роля акбар. При ареста оказаха съпротива.

— Тук не е карцер — каза Тягунов, — в караулното не може да се държат арестувани. Известно ли ви е? Още повече че тези хора не са военнослужещи.

— Поне докато дойде милицията — примоли се Холин. — Временно, а?

— Значи обичате музиката? — попита планинците Павел и се заслуша в разговора им.

— Слушай, обичаме, такава опера къде да чуем, а? У вас в града може ли да се послуша истинска музика, а? А как пее там момичето, как танцува, ай, жалко, не видя! Караул седиш, да? Никак ли не може да погледнеш? — попита горещо същият този Руслан, „ангелът хранител“ на Серьожа Горюнов.

Точно тогава в караулното дотича същото „момиче“ с рокля на Кармен и пред очите на шашнатите от изненада арестувани се хвърли на врата на младия лейтенант.