Отписаният

— Именно обещах — усмихна се той и я привлече към себе си. — Но не съм молил.

— Може ли да остана тук при теб? — жално попита тя и го погледна в очите. — Моля ти се! Само днес. Никой няма да разбере.

— Но нали аз знам — поклати отрицателно глава той.

— Все ми е тая кой какво ще каже! Утре няма да сме тук. И всички ще забравят за нас. Знам, че не е редно. Че си ми толкова дисциплиниран. Но само веднъж! Не те моля заради себе си. По-точно не само заради себе си. И заради теб също.

Павел стана рязко, отвори вратата, та от нея отскочиха всички, които в този час бодърстваха.

— Така. Защо не сте по местата си? — попита Павел. — Смолянин! Я прочети на твоята смяна устава на караулната служба.

Хлопна вратата и мрачно погледна жена си.

— Пак ли? Пак ли си се забъркала в нещо? Пак ли с твоите халосии?

— Моля ти се! Ще легна на пода, няма да ти преча.

Той като че ли разбра нещо. Тръсна недоволно глава.

— Ще легнеш тук! — и посочи миндера. — А аз на пода. И до сутринта да не се чуваш и да не се виждаш. Ясно ли е?

Ала кимна, като гледаше с трепет страшния си мъж. После се усмихна и го прегърна през врата. Външно е така строг. После му минава. Въздъхна: какво да се прави, като не можеш да си позволиш да се любиш с жена си, докато изпълняваш бойната задача. И започна да се приготвя. Павел гледаше внимателно Ала. Тук има нещо нередно. Дотича, сякаш я гонеха. Дори не се е преоблякла. А на сутринта заминават. Куфарите бяха стегнати, но вместо да спи тук, в караулката, и да слуша хъркането зад стената, не беше ли по-добре да остане вкъщи?

Но не попита. Или се боеше да чуе обясненията, по-точно как тя ги измисля, не искаше да научи истинската причина. Изобщо цялото бързане с курсовете към Министерството на отбраната му се струваше съмнително. Смяташе се, че неговото подразделение е най-доброто в полка. Сигурно беше така. Но имаше и други добри офицери, които служеха отдавна, по-опитни. Вярно, никой не оспори направлението му. Той бе най-добрият по стрелба, крос, тактика. Неговият взвод показа най-добра стрелба, смятаха го за най-управляем. И все пак има нещо нередно. Но не бе ясно защо трябваше да го свързва със странното поведение на жена си. Досега безгранично й вярваше. Но напоследък…

Ако наистина е станало нещо, по-добре той да не го знае. Утре ще затворят тази страница. Той взе решение и се почувства способен за нещо по-голямо. Време е да премине към нов етап в кариерата.

Зави жена си с шинела. Тя му се усмихна, без да отваря очи.

— А ти защо не лягаш? — попита.

— Трябва да проверя постовете — рече тихо и я целуна по устните. — Моята Кармен — най-сетне се усмихна и той.

— Моят Ескамилио — усмихна се на свой ред тя, — или Хосе…