Отписаният

— От всичко, което ми разказахте, убийството на телохранителя на турския премиер ми се стори символично. Така си представям: те се качват по стълбичката, снайперистът спокойно може да стреля по този, който е пред очите на всички. Заради когото ще се вдигне повече шум. И за когото ще получи десет пъти повече пари. Но със своя изстрел той сякаш подсказва — ето истинският виновник. Затова избирам него. Следите ли разсъжденията ми?

— Добре. А Салуцки? — попитах. — Той беше публична личност, не беше в сянка.

— Тук няма да се съглася с вас. Да, това, с което се занимаваше Салуцки, се виждаше. Но не знаем с какво се е занимавал всъщност, понеже не е ясно как е получил капитала си, за да открие банката. Възможно е някому да е бил нужен точно такъв банкер. Както аз, според вашата версия, съм бил нужен на генерал Тягунов, за да може спокойно да си строи вилата за милион — а вече и повече — долара. Схващате ли? И ако Сьома е бил свързан със Серьожа, защо Серьожа да не е могъл да го използва по такъв начин, какъвто приписвате на мен? Искате нещо да възразите? Имайте предвид, че ми останаха точно пет минути. След това ще ми донесат пасираната супа и няма да мога да ви отделя повече внимание.

Вече говорих за чувството за време у Саврански. Говореше бавно, според мен не гледаше часовника си, или го правеше толкова деликатно, че не забелязах. Не се въртеше на мястото си, не бързаше. Нека другите подскачат. А той ще се възползва от това, като ги извади от равновесие със спокойствието си.

— Вие сте за аналитик в Главно следствено управление — усмихнах се.

— Какво говорите, поради липса на време… само понякога и само с вас мога да споделя моите отвлечени размишления и наблюдения.

— Познавате сравнително добре Горюнов — продължих аз. — Сега е в отпуска. И кой знае защо на Алтай, където е служил преди.

— В отпуска ли? — Той се учуди. — По това време на годината? Не е ли почивал? Май го чувах да разказва, че ходил в Кипър, но може да греша.

— В неплатена отпуска. Така не мога да му уловя дирите. Сега ми подсказахте добра идея — да намеря някого, който е имал зъб на Серьожа. Нали ме разбирате. На Серьожа и на сивите кардинали, както ги нарекохте…

— Искате ли да ви подскажа нещо? — Той се замисли. — Серьожа се изхитрява да има добри отношения с всички.

— А как се оказа в апарата на Министерството на отбраната?

— Прекъснахте ме — рече той, — а ни остана съвсем малко време. Заради някои негови качества, можем да наречем това талант, той се обграждаше с нужните връзки. А понеже беше служил дълго в армията, имаше доста познати сред военните. Нали знаете, някои хора предпочитат да останат в сянка. Това не е недостатък на честолюбието, просто такава склонност. Според мен Серьожа се отнася точно към тези хора.

— Толкова уважително разказвате за него. — Аз се надигнах от мястото си, понеже в кабинета влезе възрастна, по домашному облечена жена с поднос, върху който имаше метално канче с похлупак. По нещо напомняше самия Саврански.