Александрийската връзка [bg]

— Без да се допита до мен.

— Допита се до собственото си мнение, което му стига. Тя е вън от играта.

— А кой ще оглави проект „Магелан“?

— Искаш ли да ти разкажа една приказка? Не съм я измислил аз. Цитирам я от една от любимите ми книги, „Твърда игра“, от Крис Матюс. Не е от моята страна на пътеката в Конгреса, но все пак не е глупав. В нея се разказва как бившият сенатор Бил Брадли бил на вечеря, давана в негова чест. Брадли искал още масло, но не можел да накара сервитьора с таблата да дойде. Накрая сам отишъл при него и го скастрил, че явно не знае кой е. „Аз съм Бил Брадли. Учил съм в Оксфордския университет, бях професионален баскетболист и сенатор на Съединените американски щати и бих искал още малко масло“. Сервитьорът ни най-малко не се впечатлил и отговорил, че явно Брадли не е наясно кой пък е той. И му обяснил: „Аз съм този, който отговаря за маслото“. Разбираш ли, Брент, властта е това, което държиш в ръцете си. Така че засега аз съм човекът, който отговаря за проект „Магелан“.

— Та ти не беше ли корпоративен лобист, преди да почнеш в Белия дом? А преди това — политически консултант. Какво точно те прави годен да управляваш едно от най-деликатните звена на разузнаването към Министерството на правосъдието?

— Фактът, че президентът цени мнението ми.

— И че си готов да му целуваш задника всеки път, когато се наведе.

— Не съм дошъл да си разменяме обиди. Решението вече е взето. Така че къде е Стефани?

— Предполагам, че си е в хотела.

— Издал съм заповед за задържането й.

— И кой в министерството ти съдейства?

— Юридическият съветник на Белия дом се зае с подробностите. Стефани е нарушила доста закони.

— Имаш ли нещо против да ми цитираш кои точно?

— Какво ще кажеш за нападение над чуждестранен гражданин? Една членка на израелската мисия се кълне, че Стефани се е опитала да я убие. Може да го докаже с доста сериозна цицина на главата си.

— И смяташ да я дадеш под съд?

— Ще завлека окаяния й задник някъде, където няма журналисти.

— Откъдето тя няма да се завърне.

Отново настъпи тишина.

— Случват се и такива неприятности, Брент.

— Това засяга ли и мен?

— Всъщност, да. Изглежда, израелците не те харесват, а не желаят да кажат защо. Може би заради консервативните християнски глупости, които обичаш да проповядваш. — Дейли замълча за миг. — Или може би просто защото си негодник. Нямам представа.

— Интересно какъв респект изпитваш към поста ми.

— Изпитвам респект към хората, които са издигнали мен на поста ми. Би следвало да го изпитваш и ти. Да сме наясно. Добре ще ни дойде едно терористично нападение, а не познавам никого, който ще пролее сълзи, ако ти се окажеш жертвата. Печелим и в двата случая. С един куршум три заека и така нататък. Теб те няма. Израел поне веднъж е доволен. Общественото мнение се наклонява в наша полза. Всички гледат с уважение към президента. Животът е прекрасен.