![Теракотеното куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/1/terakotenoto-kuche-bg-download.jpg)
Теракотеното куче [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-16-3
- Переводчик: Весела Лалова Цолова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теракотеното куче [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз ви казвам да продължите — каза госпожа Бурджо все така дръзко.
— Може би и аз — присъедини се към нея след кратка пауза директорът.
Като стигна в Маринела, вместо да спре и да се прибере вкъщи, остави колата да продължи почти машинално по крайбрежната улица. По нея нямаше кой знае какво движение и за няколко минути стигна в полите на планината Овена. Слезе и пое по нанагорнището, което водеше към Кастрираното агне. Близо до пещерата с оръжията седна на тревата и запали цигара. Остана така да гледа залеза, но мозъкът му не спираше да работи: имаше неясното усещане, че Лило все още е жив, но въпросът беше как да го открие и да го измъкне от бърлогата? Започна да се смрачава, отправи се към колата и тогава погледът му се спря върху една голяма дупка, която зееше в планината — входът на неизползваемия тунел, открай време залостен с дъски и греди. Точно до него имаше склад, направен от дебела ламарина, а от едната му страна на два кола беше закрепена табела. Изведнъж краката му се задвижиха още преди да са получили нареждане от мозъка. Пристигна запъхтян, а хълбокът го беше заболял от тичането. На табелата беше написано:
Строителна фирма „Гаетано Николози и син“; Палермо, улица „Ламармора“ 33; Търг за прокопаването на годен за движение тунел; Изпълнителен директор инж. Козимо Дзирета; помощник Салваторе Периконе.
Продължаваше с други сведения, които не представляваха интерес за Монталбано.
Затича се отново и така чак до колата, после подкара с бясна скорост към Вигата.
23
В строителната фирма „Гаетано Николози и син“ от Палермо, чийто телефонен номер взе от „Справки“, никой не му отговори. Беше твърде късно и офисът на предприятието вероятно беше затворен. Монталбано опита няколко пъти, загубвайки лека-полека надежда. Едва след като си изля душата, изричайки поредица от богохулства, поиска номера на инженер Козимо Дзирета, предполагайки, че и той е от Палермо. Отгатна.
— Вижте, аз съм комисар Монталбано от Вигата. Как процедирахте с отчуждаването?
— Какво отчуждаване?
— Това на земите, през които минават пътят и тунелът, които сте правили по нашия край.
— Вижте, това не е в моите компетенции. Аз се занимавам само със строителните работи, които се извършват. Или по-точно казано, занимавам се, докато някоя наредба не спре всичко.
— Тогава с кого трябва да говоря?
— С някого от фирмата.
— Обаждах се, но никой не отговаря.
— Тогава с комендатор Гаетано или с неговия син Артуро. Когато излязат от „Учардоне“.
— Хъм, така ли?
— Да. За длъжностно престъпление и корупция.
— Няма ли някаква надежда?
— В снизходителността на съдиите, които ще ги пуснат да излязат поне след пет години. Шегувам се. Слушайте, бихте могли да опитате с юриста, адвокат Ди Бартоломео.
— Вижте, комисарю, не е задължение на фирмата да се занимава с процедурите по отчуждаването. Дълг е на общината, в чието землище се намира теренът за отчуждаване.
— Ами тогава вие какво правите тук?
— Не е ваша работа — прекъсна връзката адвокатът.
Ди Бартоломео беше леко раздразнен, може би неговата задача се състоеше в това да пази задника на Николози — баща и син, заради измамите, които правеха, но този път не беше успял.
Бяха отворили офиса от не повече от пет минути, когато земемерът Туминело видя пред него да се появява комисар Монталбано, който не изглеждаше никак спокоен. В действителност нощта му беше преминала много напрегнато, не успя да заспи и я прекара в четене на Фокнър. Земемерът пък имаше буен син, който прекарваше времето си в лентяйство, сбивания и мотори, и тази нощ не се беше прибрал вкъщи, затова пребледня като мъртвец, а ръцете му започнаха да треперят. Монталбано забеляза реакцията му веднага щом се появи, затова през ум му мина лошата мисъл, че въпреки всичко той си остава ченге — нищо, че чете хубави книги. „Този крие нещо.“
— Случило ли се е нещо? — попита Туминело, готов да чуе новината, че синът му е бил арестуван. Което пък вероятно би било късмет или по-малкото зло, защото можеше и да е заклан от своите авери.
— Нуждая се от информация за едно отчуждаване.