Теракотеното куче [bg]

Стана в седем часа, защото, след като Ингрид си тръгна, не успя да затвори очи. Погледна се в огледалото, физиономията му изглеждаше смачкана, може би по-зле, от когато го бяха простреляли. Трябваше да отиде до болницата за контролен преглед. Установиха, че е добре, и от петте лекарства, които му бяха предписали, оставиха само едно. След това отиде в Спестовната каса на Монтелуза, където държеше малкото пари, които успяваше да спести, и помоли за личен разговор с директора на банката.

— Нуждая се от десет милиона лири.

— Имате ли ги в сметката си, или искате заем?

— Имам ги.

— Извинете, но тогава какъв е проблемът?

— Проблемът е, че се отнася за една полицейска операция, която искам да направя с мои пари, без да рискувам държавните. Ако сега отида на касата и поискам десет милиона лири в банкноти от по сто хиляди, би прозвучало странно, затова вие трябва да ми помогнете.

Директорът прояви разбиране и направи всичко възможно, защото се почувства горд да участва в полицейската операция.

Ингрид спря колата си до тази на комисаря, точно под табелата, която веднага след Монтелуза указваше магистралата за Палермо. Той й даде плик, подут от десетте милиона, а тя го сложи в дамската си чанта.

— Обади ми се вкъщи веднага щом си готова. И, моля те, гледай да не те оберат.

Тя се усмихна, изпрати му въздушна целувка от върха на пръстите си и запали мотора.