![Теракотеното куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/1/terakotenoto-kuche-bg-download.jpg)
Теракотеното куче [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-16-3
- Переводчик: Весела Лалова Цолова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теракотеното куче [bg]». Краткое содержание книги:
— С теб човек трябва да има голямо търпение!
— Може би ти трябваше да addunaritinni27.
— Не ми говори на сицилиански! Не си коректен, беше ми обещал, преди да тръгнем от Вигата, че ще се освободиш от мислите си, а всъщност продължаваш да се губиш из твоите истории.
— Извини ме, извини ме!
През следващия половин час беше много внимателен, но после изведнъж мислите му пак го обзеха — кучето пасваше, гаванката с парите също, но стомната — не. Защо ли?
Дори не беше успял да започне да обмисля някаква хипотеза, когато фаровете на някакъв камион го заслепиха. Разбра, че е излязъл доста от своето платно и евентуалният сблъсък щеше да бъде ужасяващ. Нави отчаяно волана, оглушен от вика на Ливия и яростния клаксон на камиона. Заподскачаха из току-що изорано поле, а после колата им забуксува и спря. Не говореха, нямаше какво да си кажат. Ливия дишаше тежко. Монталбано изпита страх от онова, което можеше да се случи преди малко, веднага щом жената до него започна леко да се съвзема. Като абсолютен страхливец протегна ръцете си напред, молейки я за съчувствие:
— Знаеш ли, не исках да ти казвам, за да не се изплашиш, но е факт, че следобеда се почувствах зле…
След това историята се разви като нещо между трагедия и комедия с Лаурел и Харди28. Колата не можеше да се помръдне дори с оръдейни залпове, Ливия се затвори в презрително мълчание, а Монталбано в един момент се отказа да се мъчи да я измъкне от рова, защото се страхуваше да не блокира двигателя й. Метна багажа на рамената си, а Ливия го следваше на разстояние от няколко крачки. Някакъв шофьор съжали двамата нещастници, които крачеха по банкета на шосето, и ги закара в Марсала. Монталбано остави Ливия в хотела и отиде в полицейския участък, легитимира се и с помощта на един от полицаите събуди някакъв от „Пътна помощ“. След всичките тези премеждия си легна до Ливия, която се стряскаше насън, когато вече беше четири сутринта.
22
За да накара Ливия да му прости, Монталбано си обеща да бъде нежен, спокоен, усмихнат и послушен. Успя, защото Ливия си възвърна доброто настроение, тъй като Мотия я очарова. Тя остана смаяна от пътя, почти на косъм под водата, който свързваше острова с отсрещния бряг, омагьоса я и мозаечният под на вила, направен от обли бели и черни речни камъни.
— Това е Тофет — каза екскурзоводът — свещената земя на финикийците. Не е имало постройки, ритуалите са се извършвали на открито.
— Обичайните жертвоприношения за боговете ли? — попита Ливия.
— За бога — коригира я гидът, — за бог Баал-Хамон. Принасяли са му в жертва първородния си син, удушавали го, после го изгаряли, слагали останките му в една ваза, която заравяли в земята, а до нея поставяли надгробен паметник. Тук са открити повече от седемстотин такива.
— О, боже! — възкликна Ливия.
— Уважаема госпожо, това място никак не е било добро за децата. Когато адмирал Лептинис, изпратен от Дионисий от Сиракуза, завзел острова, жителите му, преди да се предадат, изклали децата си. И така по една или друга причина децата на Мотия са били обречени да бъдат нещастни.
— Веднага да си тръгваме! — каза Ливия. — Не ми говори повече за тези хора.
Решиха да отпътуват към Пантелерия и останаха там седем дни, най-накрая без да разискват и да се карат. Това беше правилното място за тях, защото една нощ Ливия го попита:
— Защо не се оженим?
— Всъщност защо не?
Мъдро решиха да обмислят нещата на спокойствие, защото, ако имаше някой да губи, то това щеше да е Ливия, тъй като трябваше да се отдалечи от дома си в Бокадасе и да се приспособи към новия си ритъм на живот.
Веднага щом самолетът излетя, отнасяйки със себе си Ливия, Монталбано се втурна към един обществен телефон и се обади в Монтелуза на своя приятел Дзито, попита го за някакво име, а в отговор получи телефонен номер от Палермо, който той веднага набра.
— Професор Рикардо Ловекио?
— Аз съм.
— Един наш общ приятел ми даде вашето име.
— Как е рижият? От доста време не съм го чувал.
Високоговорителят, който приканваше пасажерите за Рим да се отправят към изходите, му даде идеята как да накара професора да го приеме веднага.
— Николо е добре и ви праща поздрави. Вижте, професоре, казвам се Монталбано, намирам се на летището „Пунта Раизи“ и имам на разположение около четири часа, преди да взема другия самолет. Необходимо е да поговоря с вас.
27
Забележиш (ит.). — Б.пр.
28
Стан Лаурел и Оливър Харди — американски комици. Известни като класическото комедийно дуо Лаурел и Харди в епохата на немите филми, просъществувало от 1927 до 1955 година. — Б.пр.