Невинност [bg]

— Ще се обади след минута.

— Благодаря — отвърна Фин, но жената вече беше натиснала бутона. И отново той трябваше да слуша пародията на музика. Кавърверсията на „Лед Цепелин“ свърши и премина в не по-малко изопачено „Добре дошли в джунглата“. В този аранжимент нямаше перкусии, а писъците на Аксел Роуз бяха заменени от две цигулки. Слава Богу, мъчението приключи бързо.

— Значи реши да се обадиш — каза Линда Флахърти, когато вдигна. — Само две седмици. Предполагам, че трябва да се чувствам поласкана.

Фин се надяваше гласът й да му подейства успокояващо, но в действителност чу само гняв и сарказъм. Той си го заслужаваше, но разумно ли беше тогава да й звъни?

— Да, трябваше да ти се обадя по-рано — призна. — Извинявай, просто аз… не можах.

— Какво искаш от мен? — Тя беше по-ядосана, отколкото предполагаше.

— Нищо, само да поговорим.

— Ами говори.

Не знаеше какво да й каже.

— Как върви при теб?

— Страхотно — отвърна тя.

— Как е работата? Както очакваше ли е?

— Да бе, сигурно. Популярността на страната ни по света е на най-ниската си точка, шефът ми е по средата на втори мандат, който преминава доста зле, не успя да прокара закон пред Конгреса, а радикалните ислямисти искат да си запазят място в Рая, като взривяват американци. За капак тази сутрин човекът, който е втори по ранг в ръководството на вътрешното разузнаване, беше хванат от местните ченгета да склонява към секс по интернет четиринайсетгодишно момиче. С изключение на всичко това работата ми е като песен.

— Винаги можеш да се върнеш в Бостън — отвърна Фин и веднага съжали за думите си.

— Ти не се предаваш, нали?

— Съжалявам, не биваше да го казвам.

— Тук се занимавам с нещо важно, колкото и трудна да е работата. Ако не беше важно, нямаше да е толкова трудно.

— Да, знам.

— Знаеш ли?

Фин не каза нищо и настъпи напрегнато мълчание.

— Какъв ти е случаят? — накрая го попита тя.

— Кой случай?

— Не ме баламосвай, Фин. Познавам те много добре. Нещо те измъчва и то не е обърканата ни връзка.

— Поне го наричаш „връзка“. Все пак е нещо.

Тя въздъхна.

— Какво ти е делото?

Фин се почеса по главата.

— Опитвам се да изкарам един клиент от затвора.

— Това не го ли правиш с всеки клиент?

— Този път е различно. Човекът е невинен.

— Невинен в какво?

Фин се запита какво цели тя с въпроса си.