Невинност [bg]

На Фин му трябваше време, за да се адаптира зрението му. Жълтите флуоресцентни пулсиращи светлини придаваха на малкото помещение странна атмосфера и беше трудно човек да се фокусира. Нямаше прозорци, а остарялата вентилация вкарваше застоял въздух, от който му се догади. Той се запита какви прегрешения трябва да извърши един полицай, за да го пратят в тая тъмница.

Млада жена, седнала на бюро до вратата, се беше навела с лупа над купчина листове с пръстови отпечатъци. Тя вдигна глава към посетителите.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита.

Жената беше облечена в сив костюм, като сакото беше метнато на облегалката на стола, а тя беше по бяла памучна риза, която на луминесцентната светлина изглеждаше жълта.

— Търсим Форние — отвърна Козловски.

— В дъното — посочи жената и се върна към заниманието си.

На Фин му напомни на роботавтомат от някой Оруелов кошмар.

— Благодаря — каза той.

Тя не му обърна внимание.

Помещението беше разделено на четири зони с големи сиви паравани, Фин забеляза, че параваните бяха на петна и прокъсани. Докато вървяха към дъното, той видя наполовина изяден сандвич с кюфте върху едно от бюрата. Над него летяха две мухи.

Озоваха се в дъното на помещението, където дребен мъж седеше, вдигнал краката на бюрото, зареял празен поглед в тавана. В скута си държеше кутия кока-кола.

— Форние? — попита Козловски.

Мъжът реагира след секунда-две:

— Кой иска да знае?

— Полицай Форние, имаме няколко въпроса към вас относно един стар случай, по който сте работили — отвърна Фин.

Мъжът свали краката си от бюрото. Затвори очи и потри носа си, после разтърка очите си, сякаш искаше да се фокусира.

— Защо? — попита.

Козловски показа картата си на бивш полицейски детектив.

— Просто рутинна проверка — отвърна, сякаш още беше полицай.

Форние скръсти ръце.

— Добре. Питайте.

— Спомняте ли си случая на Винсенте Салазар? — попита фин.

Форние застина.

— Не.

— Вие сте дали заключение, на основание на което е осъден и изпратен в затвора — каза адвокатът.

— С моите заключения съм пратил доста отрепки в затвора — заяви Форние. — Не мога да помня всеки от тях поотделно. — Очите му бяха зачервени, а роговиците — болнаво жълтосиви.

— Имаме причина да вярваме, че заключението, което сте дали специално по този случай, е погрешно — каза Фин с уверен тон. — Ще разговаряте ли с нас или предпочитате да ви призоват от съда и да го направите под клетва?

— Кой, по дяволите, сте вие?

— Аз съм адвокат на господин Салазар и мога да ви уверя, че така или иначе ще трябва да проведем този разговор.

Форние омекна:

— Беше много отдавна. Какво, по дяволите, искате да знаете?

Фин го изгледа ядосано.

— Нали казахте, че не си спомняте случая. А сега се сетихте, че било много отдавна.

— Майната ти. Той простреля ченге. Имам поне двайсет случая седмично, но си спомням за онези, при които престъпниците стрелят по ченгета.