Невинност [bg]

Фин и Козловски вървяха към паркинга. Небето беше станало сиво, докато те се намираха в мазето без прозорци. А настроението им беше в унисон с буреносните облаци.

— Хубав блъф — каза Козловски. Следващия път, когато решиш да поиграеш покер, ме извикай. Спечелените пари ще ми дойдат добре.

— Ти си специалист по блъфиране. „Намирисва ми на страх!“ Как само го измисли.

— Той ме разбра.

— Какво, да не си полицейско куче?

Детективът се спря.

— Ти не го ли подуши?

— Кое? Страха ли?

— Не, смелостта му. Право от бутилката.

— Алкохол? Сериозно ли говориш?

— Абсолютно. Затова се наведох толкова близо до него. Миризмата извираше направо от порите му, от дъха му. Отдавна е в това състояние по мое мнение. И съм готов да се обзаложа, че в кутията в краката му колата беше смесена с алкохол. Викат му „ирландска сода“.

— Това е доста обидно — отвърна Фин, защитавайки предците си. — Форние е френска фамилия. Защо вечно трябва да нападаш моя народ?

— Добре де, както и да го наречеш, той вече се беше отрязал до козирката.

Докато двамата продължаваха да вървят към колата, чуха някой да вика:

— Козловски! Коз! Почакай!

Беше мъж на петдесетина години, очевидно във форма, който тичаше от участъка към тях.

— Изглежда ми познат — каза Фин.

— Беше ми шеф навремето — отвърна приятелят му. — Капитан Уайдъл. Навярно си имал работа с него по време на разследването на убийството на Натали Колдуел. Когато си мислехме, че си най-вероятният заподозрян.

— Страхотно. Денят става все по-хубав.

Уайдъл ги настигна бързо и въпреки че беше спринтирал, дори не се задъхваше.

— Козловски, трябва да говорим — каза той.

— Как вървят нещата, капитане? — попита го Козловски. — Отдавна не сме се виждали. Помниш ли Скот Фин?

Мъжът изгледа адвоката. Трябваше му малко време да се сети, което веднага пролича по физиономията му.

— А, вие написахте споразумението на Малкия Джак преда няколко години, нали? — Той не подаде ръка за поздрав, нито се извини. Вместо това се обърна отново към Козловски: — Виждам, че сега се движиш само с най-уважаваните граждани, а, Коз?

— Хей, не забравяй, че ме оправдаха — обади се Фин.

Уайдъл не му обърна внимание.

— В отдела се говори, че се опитвате да откупите свободата на онова лайно, дето простреля Мади Стийл. Вярно ли е?