Танц в сенките
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц в сенките». Краткое содержание книги:
— Значи сега си сама.
— И е страшно готино! Май попрекалих с румсървиса, но след като не мога да отида в общежитието, нямам друг избор, нали? Надявам се, че татко няма да получи удар, когато види извлечението от кредитната си карта.
— Как е той?
— Предполагам, добре. Познаваш го. Смъртните заплахи, изглежда, въобще не го трогват. Докато мама е съвсем друга работа. Тя е кълбо от нерви, но се опитва да не го показва. Всички са под напрежение с този процес.
— Знае ли се точно кога ще свърши? — попита Джордан.
— Не — отвърна сестра й. — Татковите бодигардове вече са постоянно присъствие в Нейтънс Бей. Накъдето и да погледна, те са там: постоянно напомняне, че някой желае смъртта му.
— Заплахите ще спрат веднага щом бъде произнесена присъдата.
— Откъде си толкова сигурна? Така казват всички, но, Джордан, това е процес за изнудване. При това случаят е много нашумял.
Джордан долови тревогата в гласа на Сидни.
— Зная.
— Ако осъдят онзи човек, няма ли семейството и съдружниците му да започнат да преследват татко? От друга страна, ако не го осъдят…
— Ще полудееш, ако продължаваш да мислиш за това — прекъсна я Джордан. — Трябва да вярваш, че всичко ще е наред.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се изпълни — възрази сестра й. — Радвам се, че дойдох по-рано. Само изнервях още повече мама. А сега, след като се тревожи и за Лорен… а и Ник направо не е на себе си…
— Чакай малко. Какво каза? Какво не е наред с Ник и Лорен?
— Всичко му е наред на Ник. Тревогата е заради съпругата му. Мислех, че знаеш…
— Да знам какво? — нетърпеливо попита Джордан.
— Лорен получи контракции, наистина много силни и лекарят я настани в болница. Още е много рано да роди бебето. То е само на шест месеца.
— Кога стана това?
— Вчера Ник я закара в болницата. Аз вече бях тръгнала за Ел Ей.
Дали бе говорила с брат си оттогава? Джордан не си спомняше.
— Добре че Ник си дойде по-рано, а Ноа остана с теб, нали? Щеше да е ужасно, ако е толкова далеч, докато Лорен се нуждае от него.
— Горката Лорен. Какво каза лекарят?
— Не знам. Мама ми каза, че я сложили на системи. Контракциите са намалели, но не са спрели напълно. А ти кога ще се прибереш у дома? В момента мама със сигурност се нуждае от подкрепата ти. Ти винаги си толкова хладнокръвна и спокойна за всичко. Нищо не е в състояние да те извади от релси.
Вече не, помисли си Джордан. Благодарение на Ноа в главата й цареше хаос и всичко бе объркано.
С крайчеца на окото си видя, че Ноа приближава към нея и тутакси изгуби нишката на мисълта си. Той беше по джинси и чиста тениска. Остави пистолета и кобура върху нощната масичка, и се изтегна на леглото до нея.
— Джордан, чуваш ли ме? Попитах те кога тръгваш.
— Какво… ъъъ… аз… — Да бе, никога не излизала от релси, как ли не! — Утре — смотолеви тя. Ноа се пресегна и я притегли към себе си. — Рано. Тръгваме рано утре сутринта. Имаме доста път до летището в Остин. — Избута го и се обърна към него. Намръщи се, размаха пръст пред лицето му и прошепна: — Престани!
— Да престана с какво? — учуди се Сидни от другата страна на линията.
— Нищо. Трябва да приключваме.
— Чакай. Мислиш ли, че трябва да се върна у дома? — попита Сидни. — Може би мога да помогна…
— Не, не, най-добре е да останеш там, където си. С нищо не можеш да помогнеш у дома. Ще ти се обадя веднага щом се прибера.
— Не затваряй. Не съм те питала как се справяш.
Ноа я гъделичкаше по врата, изпращайки тръпки по цялото й тяло.
— Добре. Справям се добре — избъбри Джордан.
— Намериха ли престъпника, който е напъхал онези трупове в багажника на колата ти?
— Да, намериха го. Утре ще говорим. Чао засега. Пази се.
Затвори, преди Сидни да я спре. После се обърна ядосано към Ноа:
— Пречиш ми… — Само това успя да каже, преди окончателно да изгуби ума и дума. Ноа смъкваше тениската си. Имаше невероятно тяло. Ръцете му бяха толкова мускулести, а коремът…
Мислено си заповяда да се стегне.
— Какво правиш?
— Настанявам се по-удобно.
Тя сграбчи ръцете му, когато понечи да свали джинсите си.
— За бога… Освен ако не смяташ да се мушнеш под завивките, ти предлагам да останеш с джинсите.
— Срам ли те е? — Изглеждаше озадачен от вероятността. — Сладурче, та ти си видяла и докоснала всяко…
— Много добре си спомням какво съм правила — прекъсна го тя и внезапно се засмя. — Нямаш никакви задръжки, нали? Обзалагам се, че най-спокойно можеш да се разходиш гол по Нюбъри Стрийт в Бостън и окото ти няма да мигне.