Танц в сенките

Анджела се зарадва да ги види.

— Здрасти, Джордан! — извика тя.

— Здрасти, Анджела. Спомняш си Ноа, нали?

— Разбира се — усмихна се жената. — Вашата маса ви очаква. С големите събития през днешния ден, сигурно сте изгладнели като вълци. — Тя прие поръчката им за напитките и добави: — Идвате съвсем навреме. Тъкмо се канех да събирам покривките.

— По-спокойна вечер? — попита Джордан.

— Винаги е така, когато е ден за покер — осведоми я сервитьорката. — Затваряме с час по-рано, за да може Джафи да почисти кухнята. Той мрази да закъснява за покера си.

Ноа отиде в мъжката тоалетна, за да се измие, а когато се върна, питиетата вече бяха на масата и Анджела чакаше.

— Не ми се ще да ви пришпорвам и обещавам да ви оставя на спокойствие, след като взема поръчките, но Джафи наистина би искал да започне да приготвя вечерята.

Даде им няколко препоръки и след като си избраха, забърза към кухнята.

Джордан се отпусна. Последните клиенти си бяха тръгнали и двамата с Ноа бяха сами в ресторанта. Нито Анджела, нито Джафи ги прекъснаха.

Ноа вдигна бутилката бира.

— Пия за последната ни вечер в Серенити.

Тя вдигна колебливо чашата си с вода и лед.

— Надявам се наистина да е последна.

Той отпи щедра глътка от бирата.

— Още няколко убийства — и ще им се наложи да сменят името на града6.

Тя се усмихна.

— Май преувеличих, нали? Бях сигурна, че отново ще ни заобиколи любопитна тълпа и всички ще се надпреварват да задават въпроси за пожара и Джей Ди. А я ни погледни. Целият ресторант е на наше разположение и явно ще се нахраним на спокойствие. Късметът ни най-после проработи, нали?

Ноа й се усмихна, но не каза нищо. Анджела беше заета да сгъва покривки, но той забеляза, че току-що е оставила върху една от масите табла, пълна с тестета карти. Джафи очевидно организираше своята вечер за покер в ресторанта. Той се запита колко ли време ще е нужно на Джордан, за да се досети.

Тя не обръщаше внимание на Анджела. Явно мислеше за списъка на агент Стрийт.

— Какво ще стане с онези записи, които е направил Джей Ди? — шепнешком попита младата жена. — Дали ще станат публично достояние?

— Вероятно не.

— Знаеш ли какво не мога да разбера? След като всички в този град познават и кътните си зъби и знаят всичко един за друг, как е успяла Чарлин да опази в тайна своето малко… хоби?

Той се засмя.

— Хоби? Никога досега не бях чувал да го наричат така.

— И как всички онези хора в списъка са успели да скрият извънбрачните си занимания? — попита тя.

Ноа сви рамене.

— Ако много искаш нещо, все ще намериш начин да го постигнеш.

Джордан наклони глава и го изгледа изпитателно.

— Искал ли си нещо толкова силно, че да си готов да рискуваш всичко заради него?

Ноа се взря продължително в нея.

— Да, предполагам, че се е случвало — отвърна тихо.

И двамата млъкнаха, когато Анджела се върна, за да отнесе празните им чинии в кухнята. Джафи дойде, за да ги поздрави и да помоли Джордан да хвърли един поглед на Дора.