Танц в сенките
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц в сенките». Краткое содержание книги:
Тя стана и Ноа също се изправи.
— Коя е тази Дора? — попита той.
— Компютър — отвърна Джордан. — Сега се връщам. Довърши си питието.
— Аз ще му правя компания — обеща Анджела. — Искаш ли още една бира?
— Не, тази ми стига — поклати глава Ноа. — Кога започва покерът?
— След петнайсет минути. Мъжете скоро ще започнат да пристигат. Ето, погледни. Дейв Тръмбо тъкмо слиза от събърбана си. И Илай Уитакър е с него. Те винаги пристигат най-рано. Двамата са първи приятели — обясни тя. — Илай е най-богатият мъж в Серенити. Някои казват дори, че бил най-богатият в цял Тексас.
Жената издаде единия си крак напред и сложи ръка на кръста.
— Обзалагам се, че се питаш откъде са дошли всички тези пари. Никой не знае със сигурност, но всички обичаме да гадаем. Мисля, че може да ги е наследил. Макар че никой от нас не смее да го попита. Той не идва често в града. Предпочита да е сам. Наистина е срамежлив, пълна противоположност на Дейв, който е общителен и всички го харесват.
— Вие, жените, не играете ли покер?
— Разбира се, че играем, но не обичаме да играем с мъже. Те приемат всичко твърде навътре и гледат на всяка цена да спечелят. Не обичат като нас да си гостуват един на друг. Ние си имаме наша вечер за покер. Ето, идва и Стив Нелсън. Не си спомням дали онази вечер се запозна с него. Той има застрахователна агенция.
Джордан бе зад компютъра на Джафи, без да подозира за пристигането на покерджиите. Седнал на тяхната маса, Ноа се чудеше дали тя чува шума и гласовете. Ресторантът доста бързо се бе напълнил с хора.
Джордан бързо реши последния проблем на Джафи. Той беше объркал две различни команди. Тя търпеливо му обясни какво да прави, за да не повтаря грешката си.
— Запомни — рече младата жена, — че Дора не хапе.
Джафи избърса ръцете си с кърпа и кимна.
— Но ако имам проблеми…
— Можеш да ми пратиш имейл или да ми се обадиш.
Младата жена му даде няколко съвета как да работи с програмите, но като видя безизразния поглед на Джафи, разбра, че той не разбира нищо от това, което му говори. Имаше чувството, че известно време ще й се обажда всеки ден. Мисълта я накара да се усмихва, докато се връщаше на масата. Вечерта в крайна сметка се оказа отморяваща. Сега най-големият й проблем бе десертът. Да си поръча ли, или да се въздържи? Шумът прекъсна мислите й и тя се спря като закована на прага, щом видя тълпата.
Ноа я наблюдаваше, докато влизаше в салона. За нищо на света не би пропуснал да види изражението на лицето й.
Насъбралото се множество притихна и всички погледи се насочиха към нея.
— Какво е всичко това? — едва чуто прошепна младата жена.
— Вечер за покер.
— Тук? Вечерта за покер ще бъде тук? Аз помислих… предположих, че… Мислиш ли, че ще можем веднага да си тръгнем?
— Съмнявам се.
— Бихме могли да се измъкнем от задната врата…
Той поклати глава:
— Няма да стане.
Тя го разбра, когато се огледа наоколо. Всички мъже бяха станали, а тези, които още не се познаваха с нея, чакаха да бъдат представени.
Джафи се зае с почетната задача. Имаше толкова много желаещи да й стиснат ръката, че тя не можа да запомни имената им. Всеки мъж й казваше „здрасти“, а след приключването на формалностите я бомбардираха с въпроси.
Не само искаха да узнаят всичко за пожара и ужасната смърт на Джей Ди. Искаха да чуят отново историята как е намерила труповете на професор Макена и Лойд в багажника на колата си. Джордан нямаше да се изненада, ако пожелаят от нея да възстанови сцената. Тя отговори на всеки въпрос — понякога по два пъти, — опитвайки се да задоволи нездравото им любопитство. Дори успя да се засмее един-два пъти, а между въпросите Дейв, търговец до мозъка на костите си, се опита да й продаде нова кола.
Ноа също трябваше да отговори на доста питания.
— Според Джо, дали Джей Ди е убил двамата мъже? — попита Джафи.
— Той е голям хитрец — заяви Дейв. — Обзалагам се, че го е направил.
— Чух, че Джей Ди бил изчезнал — намеси се мъж на име Уейн.
— Дали Джо е разполагал с достатъчно улики, за да го арестува? — попита Дейв.
— Това вече няма значение, нали? Мъжът е мъртъв — напомни Стив Нелсън на групичката. — Я ни кажете, агент Клейборн, вие двамата с Джо претърсихте ли къщата на Джей Ди?
Ноа доста трудно сдържа усмивката си. Отлично знаеше защо Стив толкова се интересува. Искаше да разбере дали Джей Ди е пазил сведения за него.
— Да, претърсихме я. Двама други агенти от ФБР опаковаха всичко и го отнесоха. Макар че нямаше кой знае какво.