Танц в сенките
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц в сенките». Краткое содержание книги:
Джули Гарууд
Танц в сенките
ПЪРВА ГЛАВА
Едва ли някой би могъл да нарече тази сватба скромна. В църквата имаше седем шаферки, седмина шафери, трима разпоредители, две момчета за олтара, трима четци и толкова оръжия, че можеха да пометат половината паство. Всички, с изключение на двама от шаферите, бяха въоръжени.
Федералните агенти никак не бяха във възторг от насъбралото се множество, но знаеха, че е безсмислено да се оплакват. Бащата на жениха — съдия Бюканън, за нищо на света не би пропуснал щастливото събитие, независимо от множеството смъртни заплахи, които бе получил. Той се намираше по средата на дело за изнудване в Бостън и федералните агенти, които го охраняваха, щяха да продължат задачата си до окончателното приключване на процеса и произнасянето на присъдата.
Църквата бе препълнена. Фамилия Бюканън беше толкова многобройна, че някои от членовете й се бяха смесили с гостите от страна на младоженката. Повечето бяха дошли от Бостън в малкия град Силвър Спрингс, Южна Каролина, но имаше неколцина братовчеди, пристигнали чак от Инвърнес, Шотландия, за да отпразнуват бракосъчетанието на Дилън Бюканън и Кейт Макена.
Младоженецът и булката бяха безумно щастливи, но сватбата им никога нямаше да се състои, ако не беше Джордан, сестрата на Дилън. Кейт и Джордан бяха най-добрите приятелки и споделяха една стая в колежа. Първия път, когато Джордан заведе Кейт в семейния дом в Нейтънс Бей, всички роднини се бяха събрали да празнуват рождения ден на баща й. Джордан със сигурност нямаше сватовнически намерения и определено не подозираше за искрата, пламнала между Кейт и Дилън. Когато няколко години по-късно тази искра се разгоря в буен пламък и двамата се сгодиха, никой не беше по-изненадан или по-развълнуван от самата нея.
Сватбеното тържество бе грижливо планирано до най-малката подробност. Също като Кейт и Джордан беше страхотен организатор, затова й бе поверена отговорната задача по украсата на църквата. Трябваше да се признае, че Джордан се бе престарала малко. Цветя имаше навсякъде — и отвън, и вътре в църквата. Бледорозови рози и кремаво бели магнолии се виеха от двете страни на пътеката, а нежното им ухание посрещаше пристигащите гости. Високите дървени врати бяха украсени с изящни венци, изплетени от розови и бели рози, сред които се гушеха дъхави бели цветчета, привързани с обрамчени с дантела сатенени панделки. Джордан сериозно обмисляше идеята да боядиса вратите, но в последния момент осъзна, че прекалява и се отказа.
Кейт бе помолила приятелката си да се погрижи за музиката и тук Джордан отново беше надминала себе си. Първоначално смяташе да наеме за церемонията пианист и певица, но накрая ангажира цял оркестър, състоящ се от цигулки, пиано, флейта и два тромпета. Откъм балкона, където бяха разположени музикантите, звучеше творба на Моцарт. Щом шаферите на младоженеца се подредяха от двете страни на олтара, музиката трябваше да спре; щяха да прозвучат тромпетите, гостите да се изправят на крака и пищната церемония щеше да започне.
Младоженецът и младоженката чакаха в помещението за преобличане във вестибюла. Определеният час бе настъпил. Тромпетите вече трябваше да са възвестили началото на тържествения обред, но все още мълчаха. Кейт изпрати Джордан да разбере защо се бавят.
Прекрасната музика на Моцарт заглуши шума от изскърцването на дървената врата, когато Джордан надникна в църквата. Зърна един от федералните агенти да стои на пост отляво в нишата на помещението, но се опита да не обръща внимание на присъствието му. Помисли си, че едва ли са необходими допълнителни телохранители, като се имат предвид представителите на закона и реда сред членовете на семейството й. От шестимата й братя двама бяха агенти на ФБР, един — федерален адвокат, друг се обучаваше за морски тюлен, един беше полицай, а най-малкият — Закъри, бе в колежа и още решаваше коя от сферите на закона и реда го привлича повече. До самия олтар щеше да стои Ноа Клейборн, близък приятел на семейството и отново агент от ФБР.
Но агентите, които охраняваха баща й, не се интересуваха колко други имаше наоколо. Работата им беше съвсем ясно и строго определена и те нямаше да позволят на церемонията да отвлече вниманието им. Накрая Джордан реши, че присъствието им означава сигурност, а не неудобство. Най-добре беше да се концентрира върху сватбата и да престане да се тревожи.
Видя един от братята си да си проправя бавно път към дъното на църквата. Беше Алек, кумът на Дилън. Младата жена се усмихна. Алек не бе взел участие в подготовката на венчавката. Работеше под прикритие, но за случая бе подстригал косата си, което със сигурност беше голям жест от негова страна. Обикновено работата му изискваше да изглежда като сериен убиец. Джордан едва го позна, когато предишната вечер се бе появил на репетицията. Сега Алек се спря да поговори с охраната. Тя махна, за да привлече вниманието му и му даде знак да излезе в коридора.