Жертвата
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жертвата». Краткое содержание книги:
Влязох в камерата. Боби и Мей кимаха одобрително. Ала вратата не се затвори. Двамата започнаха да правят други жестове, сякаш повдигаха нещо.
— Искате да вдигна Чарли ли?
Поклатих глава. Чарли седеше на пода. Преддверието се пълнеше с черни частици, които започваха да образуват сивкава мъгла. Тя влизаше и в камерата. Усетих парене по кожата си.
Погледнах Боби и Мей от отсрещната страна на стъклото. Те виждаха какво става и знаеха, че остават само секунди. Пак ми правеха знаци: вдигни Чарли. Наведох се и пъхнах ръце под мишниците му. Опитах се да го изправя, но не успях.
— За Бога, Чарли, помогни ми! — Изпъшках и пак опитах. Той раздвижи крака и се оттласна с ръце. Повдигнах го на пет сантиметра от пода. После тялото му пак се смъкна долу. — Хайде, Чарли, още веднъж. — Напрегнах всички сили и този път той успя да се надигне. Останахме в някаква безумна любовна прегръдка. Чарли хриптеше. Погледнах стъклената врата.
Не се затваряше.
Междувременно въздухът почерняваше. Погледнах Мей и Боби, които отчаяно ми показваха два пръста. Не разбирах.
— Да, двама сме. — Какво й ставаше на тая тъпа врата? Накрая Мей се преви надве и с по един пръст на всяка ръка посочи към двете си обувки. Устните й произнесоха: „Две обувки“. Накрая посочи Чарли.
— Да, имаме по две обувки. Той стои на две обувки.
Мей поклати глава. Вдигна четири пръста.
— На четири обувки ли?
Паренето по кожата ми се усилваше, не можех да се съсредоточа. Мислите ми се движеха мудно. Какво искаше да каже тя с тия четири обувки?
В камерата започваше да става тъмно. Почти не виждах Боби и Мей. Те правеха някакви други жестове, ала аз не ги разбирах. Оставах без сили, нищо не ме интересуваше.
Две обувки, четири обувки.
И тогава разбрах. Обърнах гръб към Чарли, облегнах се на него и казах:
— Прегърни ме през врата. — Той се подчини. Хванах го за краката и го вдигнах от пода.
Вратата мигновено изсъска и се затвори.
Това беше!
Въздушните струи се включиха. Въздухът бързо се проясни. Напрягах се да държа Чарли, докато не видях, че втората врата се отваря. Мей и Боби се хвърлиха в камерата.
Свлякох се на пода. Чарли се строполи отгоре ми. Струва ми се, че Боби го повдигна от мен. Не съм сигурен. От този момент нататък не помня почти нищо.
III. В гнездото
Шести ден, 18:18
Свестих се на леглото си в жилищния отсек. Климатикът ревеше толкова силно, че стаята ехтеше като летище. Със замъглени очи се замъкнах до вратата. Беше заключена.
Известно време удрях с юмруци по нея, ала никой не ми отговори, дори когато започнах да викам. Отидох при малкия терминал на бюрото и включих компютъра. Отвори се меню и потърсих някакъв интерком. Не открих нищо подобно, макар че доста време рових из интерфейса. Трябва да съм задействал нещо, защото се отвори прозорец, в който се появи усмихнатото лице на Рики.
— А, събуди се най-после. Как си?
— Отключи проклетата врата.
— Вратата ти заключена ли е?
— Отключи я, по дяволите!
— Беше само за твоя защита.
— Отвори вратата, Рики.
— Вече го направих. Отворена е, Джак.
Отидох при вратата. Имаше право — веднага се отвори. Погледнах ключалката. Имаше допълнително резе, някакъв механизъм с дистанционно управление. Трябваше да го облепя с лепенка.
— Няма да е зле да вземеш душ — каза Рики от монитора.
— Ще взема. Защо климатикът работи толкова шумно?
— Включихме го на пълна мощност — поясни той. — За всеки случай, ако са останали още частици.
Потърсих дрехи в сака си.
— Къде е душът?
— Искаш ли помощ?
— Не, не искам помощ. Просто ми кажи къде е проклетият душ.
— Май си ядосан.
— Майната ти, Рики!
Душът помогна. Двайсетина минути останах под горещите струи. Имах много охлузвания — по гърдите и по бедрото, — но не си спомнях как съм ги получил.
Когато излязох, заварих Рики да седи на една пейка.
— Много съм загрижен, Джак.
— Как е Чарли?
— Изглежда, ще се оправи. Спи.
— Заключи ли и неговата стая?
— Джак, разбирам, че си преживял премеждие, и искам да знаеш, че всички сме ти много благодарни за това, което направи… Искам да кажа, компанията ти е благодарна и…
— Майната й на компанията.
— Разбирам, че си ядосан, Джак.
— Остави глупостите, Рики. Не получих абсолютно никаква помощ. Нито от теб, нито от никой друг.
— Сигурен съм, че ти е изглеждало така.
— И си беше точно така, Рики. Просто никой не ми помогна.
— Джак! Моля те. Опитвам се да ти се извиня за всичко. Чувствам се ужасно. Наистина. Ако можех да променя нещата, повярвай ми, щях да го направя.