Жертвата
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жертвата». Краткое содержание книги:
— В резултат на което сега светя на тъмно — засмя се Чарли — тъкмо влизаше в кухнята.
Всички възторжено го поздравиха. Ако не друго, поне празните места на масата ставаха по-малко. Попитах го как се чувства.
— Добре. Малко съм слаб. И имам адско главоболие.
— Знам. И аз.
— И аз — присъедини се Мей.
— По-кофти от главоболието, което получавам от Рики — хвърли поглед към отсрещния край на масата Чарли. — И по-бавно минава.
Рики не отговори. Просто продължи да яде.
— Мислиш ли, че тия неща проникват в мозъка? — попита Чарли. — Искам да кажа, нали са наночастици. Могат ли да стигнат до мозъка по дихателните пътища и кръвта?
Боби постави чиния с равиоли пред Чарли и той незабавно обилно ги поръси с черен пипер.
— Не искаш ли първо да ги опиташ?
— Не се обиждай, но съм сигурен, че имат нужда. — Той започна да яде. — Искам да кажа, че всички се вълнуват от нанотехнологичното замърсяване на околната среда, нали така? — продължи Чарли. — Наночастиците са достатъчно малки, за да проникват на места, за които по-рано никой не е трябвало да се тревожи. Могат да стигат до синапсите между невроните. Могат да проникнат в цитоплазмата на сърдечните клетки. Могат да проникнат в клетъчните ядра. Достатъчно са малки, за да стигнат навсякъде в тялото. Така че може да сме заразени, Джак.
— Не изглеждаш много разтревожен — подметна Рики.
— Е, какво мога да направя? Освен да се надявам да заразя и теб. А бе, тия спагети не са зле.
— Равиоли — поправи го Боби.
— Да де. Само им трябва още малко черен пипер. — Чарли смели отгоре им още пипер.
— Слънцето залязва в седем и двайсет и седем — прочете от монитора Боби и продължи да яде. — И не им трябва повече черен пипер.
— Айде де!
— Сложил съм им.
— Имат нужда от още.
— Момчета — намесих се аз. — Не сме ли забравили някой?
— Не, защо?
Посочих монитора.
— Тогава кой е навън в пустинята?
Шести ден, 19:12
— Мамка му! — изпъшка Боби, скочи от масата и хукна към вратата. Всички го последвахме.
Рики говореше по радиостанцията в движение.
— Заключи ни, Винс. Винс?
— Заключени сме — отвърна Винс. — Повиших и налягането.
— Защо не се задейства алармата?
— Не знам. Може да са се научили да я заобикалят.
Всички се събрахме в сервизното отделение. На стената бяха монтирани големи течнокристални дисплеи — показваха картина от охранителните камери. Образи от пустинята от всевъзможни ъгли.
Слънцето вече беше под хоризонта, но небето бе яркооранжево и постепенно потъмняваше в лилаво и тъмносиньо. На неговия фон се очертаваше младеж с къса коса. Носеше дънки и бяла тениска и приличаше на сърфист. На отслабващата светлина не виждах ясно лицето му, ала въпреки това в движенията му имаше нещо познато.
— Имаме ли прожектори отпред? — попита Чарли. Държеше чинията си и продължаваше да яде.
— Сега ще ги включа — отвърна Боби и след миг ярка светлина окъпа младежа. Сега ясно го виждах…
Приличаше на онзи, който бях видял в колата на Джулия, точно преди злополуката. Същият рус сърфист, който приличаше на…
— Господи, Рики! — ахна Боби. — Той прилича на теб.
— Прав си — потвърди Мей. — Това е Рики. Даже тениската му е същата.
Рики тъкмо си взимаше безалкохолно от автоматите. Обърна се към дисплея.
— Какви ги приказвате?
— Прилича на теб — повтори Мей. — Даже тениската му е като твоята.
Рики сведе очи към тениската си, после пак погледна екрана и каза:
— Проклет да съм!
— Ти никога не си излизал от сградата, Рики — казах аз. — Как така си ти?
— Нямам представа. — Той небрежно сви рамене. Даже прекалено небрежно.
— Не мога ясно да видя лицето — рече Мей. — Не мога да различа чертите му.
Чарли се приближи до най-големия екран, присви очи и се втренчи в образа.
— Не можеш да ги различиш — заяви той, — защото черти няма.
— О, я стига!
— Разделителната способност е ниска, Чарли, това е причината.
— Не е — възрази той. — Няма черти, мама му стара! Увеличи образа и ще видиш.
Боби го увеличи. Русата глава се уголеми. Фигурата се движеше напред-назад, влизаше и излизаше от кадър, ала веднага ставаше ясно, че Чарли е прав. Нямаше черти. Виждах бледия овал под русата коса, имаше някакво загатване за нос и вежди, нещо като уста. Но нямаше истински черти.
Сякаш някакъв скулптор беше започнал да вае лице и не го бе довършил. От екрана ни гледаше недовършено лице.
Само веждите от време на време се движеха. Нещо като сбърчване.
— Знаете какво е това, нали? — рече Чарли. Изглеждаше разтревожен. — Смали го. Да видим цялата фигура. — Боби го смали. Видяхме бели маратонки, които пристъпваха по пустинния пясък. Само че като че ли не докосваха земята. И самите маратонки бяха малко размазани. Имаше загатване за връзки и петно на мястото на емблемата на „Найки“. Но приличаха на скица, а не на истински маратонки.