Господарката на езерото (том 1)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-465-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 1)». Краткое содержание книги:
— Много точно ни обясни всичко, млади господине — каза търговецът.
— Не аз — въздъхна Яре. — Заслугата е на Ян от Атре, учен хералдик.
— Явно и ти не си по-лош учен.
— Точно като за новобранец — обади се шепнешком Щуката. — Достоен да бъде убит под тези сребърни лилии, за краля и за Темерия.
Чуха пеене. Страховито, войнствено, ехтящо като бурна вълна, като грохота на приближаваща се буря. След темерийците в плътен строй се движеше друга армия. Сива, почти безцветна кавалерия, над която не се развяваха нито хоругви, нито знамена. Яздещите начело командири носеха украсени с конски опашки прътове, върху които имаше напречни дъски с наредени отгоре човешки черепи.
— Свободната рота — посочи сивите конници ландскнехтът. — Кондотиери30. Наемна войска.
— Веднага си личи, че са войнствени — въздъхна Мелфи. — Мъжага до мъжага! И какви са им равни редиците, като на парад!
— Свободната рота — повтори ландскнехтът. — Вижте, селяни и младоци, на какво се вика истински войници. Тези вече са влизали в битка — точно те, кондотиерите, предвождани от Адам Панграт, Мола, Фронтино и Абатемарко, са наклонили везните при Майена, благодарение на тях се е разкъсал нилфгардският обръч, тяхна е заслугата, че крепостта е освободена.
— Сигурен съм — добави другият, — че тези смели и мъжествени хора, кондотиерите, са непробиваеми в битка също като тази скала. Макар и Свободната рота да служи срещу заплащане, както може да се разбере от песните им.
Отрядът се приближаваше и песента им звучеше все по-мощно и гръмогласно, но се долавяше и удивително мрачна, зловеща нотка:
— Ех, ако можеше да се служи при такива — въздъхна отново Мелфи. — Да се воюва заедно с такива… Човек може да спечели и слава, и пари…
— Дали не ме лъжат очите? — намръщи се Окултих. — Начело на втория отряд… Жена? Под командването на жена ли воюват тези наемници?
— Да, това е жена — потвърди ландскнехтът. — Но не която и да е жена. Това е Джулия Абатемарко, наричат я „Сладката ветрогонка“. Войн един път! Под нейна команда кондотиерите са спрели настъплението на Черните и елфите при Майена, макар че е разполагала само с два отряда по петстотин бойци, а нилфгардците са били три хиляди!
— Дочух — изрече Щуката със странен, противно раболепен и същевременно злобен тон, — че не е имало голяма полза от тази победа, тези дукати напразно са платени на наемниците. Нилфгард се окопитил и отново ударил нашите, здравата! И отново обсадил Майена. А може би вече е превзел крепостта? И може би се насочва насам? И след някой друг ден ще пристигне? Може би тези продажни кондотиери вече отдавна са купени с нилфгардско злато?
— А може би — прекъсна го разсърдилият се войник, — искаш да получиш един по мутрата, нахалнико? Имай предвид, че плюенето по войската ни се наказва с бесило! Млъквай, докато още съм добър!
— Ооо! — Глуповатият Клапрот, широко отворил уста, разсея напрежението. — Ооо, гледайте! Какви смешни дребосъци идват!
По пътя, под глухия грохот на литаври, рева на гайди и дивото врещене на пищялки, маршируваше отряд пехотинци, въоръжени с алебарди, гизарми, брадви, вериги и боздугани. Облечени с кожени ямурлуци, ризници и с островърхи шапки на главите, войниците бяха наистина необичайно ниски.
— Джуджета от планините — поясни ландскнехтът. — Едно от подразделенията на Махакамския свободен отряд.
— А аз си мислех, че джуджетата не са с нас, а са против нас — каза Окултих. — Мислех, че проклетите дребосъци са ни предали и са с Черните против нас…
— Ти си мислел? — погледна го пренебрежително ландскнехтът. — Интересно с какво? Ти, дръвнико, дори и да погълнеш със супата някоя хлебарка, пак ще имаш повече ум в кратуната, отколкото сега. Тези, които маршируват там, са едно от подразделенията на пехотата на джуджетата, които ни е изпратил на помощ Броувър Хуг, махакамският старейшина. В по-голямата си част те също са участвали в битки — понесоха големи загуби при Визима, когато отстъпиха за прегрупиране.
30
Кондотиери — наемници, служещи в състоящи се предимно от чужденци военни отряди в Италия през XV-XVI в. — Б.пр.