Последната империя

— Освен лошите новини? — попита Бриз.

— Да ги чуем.

— Изминаха дванайсет седмици, а успяхме да съберем по-малко от хиляда души — докладва Хам. — Дори с армията на бунтовниците пак не разполагаме с числено преимущество.

— Докс? — попита Келсайър. — Не можем ли да организираме повече събрания?

— Вероятно — отвърна Доксон от мястото си до масата, върху която бяха струпани тефтери.

— Келсайър, сигурен ли си, че си готов да поемеш този риск? — попита Йеден. Държането му се беше посмекчило през последните седмици, особено когато започнаха да постъпват наемниците на Келсайър. Както Рийн обичаше да казва, добрите резултати създават бързи приятели. — Положението се влошава — продължи Йеден. — Носят се слухове за нас из подземния свят. Ако продължаваме да вдигаме шум, Министерството може да осъзнае, че се готви нещо сериозно.

— Кел, той вероятно е прав — рече Доксон. — Пък и няма кой знае колко ентусиасти сред скаа. Лутадел е голям град, но движението ни е ограничено.

— Какво пък, тогава ще започнем работа в останалите градове от региона — отвърна Келсайър. — Бриз, ще можеш ли да разделиш групата си на две?

— Предполагам — отвърна с видимо колебание Бриз.

— Един екип ще работи в Лутадел, а втори ще обикаля градчетата наоколо. Вероятно ще успеем да посетим всички събрания, стига да ги организираме така, че да не са по едно и също време.

— Толкова много събрания могат да доведат до разкриването ни — измърмори Йеден.

— Което, между другото, поражда друг проблем — обади се Хам. — Не трябваше ли да вкараме наш човек в Министерството?

— Ами да. — Келсайър се обърна към Марш.

Марш поклати глава.

— Министерството е костелив орех. Трябва ми още време.

— Няма да се получи — измърмори Клъбс. — Бунтовниците вече се опитваха.

Йеден кимна.

— Поне десетина пъти, в различни отдели. Невъзможно е.

В стаята се възцари мълчание.

— Имам една идея — подхвърли тихо Вин.

Келсайър повдигна вежди.

— Кеймън — продължи тя. — Преди да ме вземеш при себе си, той организираше една операция. Точно тази, заради която ни надушиха принудителите. Идеята е на друг крадец, Терън. Подготвяше фалшив конвой за прекарване на парите на Министерството до Лутадел.

— И? — попита Бриз.

— Със същите тези ладии трябваше да пристигнат новите дякони за Министерството в Лутадел, за да изкарат тук последната част от обучението си. Терън имаше връзка с един дребен принудител, склонен да прибира рушвети. Защо да не поискаме от него да добави още един „дякон“ от тукашната гилдия?

Келсайър кимна замислено.

— Заслужава си да се опита.

Доксон записа нещо в тефтера.

— Ще се свържа с Терън и ще видя дали информаторът му още е достъпен.

— Как сме със средствата? — попита Келсайър.

Доксон сви рамене.

— Хам намери двама бивши армейски инструктори. Но с оръжията… с Реноа търсим местни доставчици, но не можем да действаме прекалено бързо. За щастие, когато дойдат, оръжията ще са накуп.

Келсайър кимна.

— Това ли е всичко?

Бриз се покашля многозначително.