Сойка-присмехулка

Ако това е било тест, и двамата с Финик успяваме да го издържим. Плутарх свършва и разпуска събранието, а аз за миг изпитвам неприятно чувство, когато научавам, че има специална заповед за мен. Но тя се състои само да пропусна военната подстрижка, защото искат по време на очакваната капитулация Сойката-присмехулка да прилича възможно най-много на момичето от арената. Заради камерите, нали се сещате. Свивам рамене, за да покажа, че въпросът за дължината на косата ми е напълно безразличен. Освобождават ме без по-нататъшни коментари.

В коридора двамата с Финик се приближаваме един към друг.

— Какво ще кажа на Ани? — прошепва той.

— Нищо — отговарям аз. — И аз няма да кажа нищо на майка ми и сестра ми.

Стига ни, че ние знаем, че отново излизаме на напълно оборудвана арена. Излишно е да споделяме тази новина с хората, които обичаме.

— Ако види холограма… — започва той.

— Няма. Това е поверителна информация. Трябва да е така — казвам аз. — А и все едно, не е като истинските Игри. Много хора ще оцелеят. Просто реагираме пресилено, защото — е, знаеш защо. Все още искаш да отидеш, нали?

— Разбира се. Искам да унищожа Сноу не по-малко от теб — казва той.

— Няма да е като с другите — казвам твърдо, като се опитвам да убедя и себе си. После ме осенява истинската прелест на положението. — Този път Сноу също ще бъде играч.

Преди да можем да продължим, се появява Хеймич. Той не беше на срещата: не мисли за арените, а за нещо друго.

— Джоана е пак в болницата.

Предполагах, че Джоана е добре, че е издържала изпита, но просто не е била зачислена в снайперистка част. Адски е добра в мятането на брадва, но с пушка е на средно ниво.

— Ранена ли е? Какво е станало?

— Случи се, докато беше в Квартала. Нали искат да открият потенциалните слабости на всеки войник. Затова наводниха улицата — казва Хеймич.

Това не обяснява нещата. Джоана знае да плува. Най-малкото си спомням как измина доста разстояние с плуване по време на Юбилейните Игри. Не като Финик, разбира се, но никой от нас не е като Финик.

— Е, и?

— Именно така са я изтезавали в Капитола. Мокрели са я до кости, а след това са й прилагали електрошокове — казва Хеймич. — В Квартала тя си спомни нещо. Изпадна в паника, не знаеше къде се намира. Отново е на успокоителни. — Двамата с Финик не помръдваме, сякаш сме загубили способността да реагираме. Сещам се как Джоана никога не се къпе. Как онзи ден едва се застави да излезе в дъжда, сякаш той беше киселина. Отдавах окаяното й състояние на абстиненцията след спирането на морфлинга.