Сойка-присмехулка
- Автор: Коллинз Сьюзен
- Серия: The Hunger Games #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 978-954-820-875-8
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сойка-присмехулка». Краткое содержание книги:
— Добре е да отидете да я видите. Ако изобщо има приятели, това сте вие двамата — казва Хеймич.
Това влошава цялата ситуация. Не съм съвсем сигурна какво има между Джоана и Финик. Но аз едва я познавам. Тя няма семейство. Няма приятели. Нито дори нещо за спомен от Окръг 7, което да постави при униформените си дрехи в безличното чекмедже. Нищо.
— По-добре да кажа на Плутарх. Няма да се зарадва особено — продължава Хеймич. — Иска пред камерите в Капитола да има възможно най-много победители. Според него така се прави добра телевизия.
— Вие с Бийти ще участвате ли? — питам.
— Възможно най-много млади и привлекателни победители — поправя се Хеймич. — Така че, не. Ще останем тук.
Финик веднага отива да види Джоана, но аз се задържам отвън няколко минути, докато излиза Богс. Сега той ми е командир, затова предполагам, че именно него трябва да моля за специални услуги. Когато му казвам какво искам да направя, той ми написва пропуск, за да мога да отида в гората по време на часа за размисъл при условие да не се отдалечавам много от пазачите. Изтичвам в отделението си с намерението да използвам парашута, но той е свързан с прекалено много неприятни спомени. Вместо него вземам една от белите памучни превръзки, които донесох от Окръг 12. Квадратна. Здрава. Точно каквото ми трябва.
В гората намирам един бор и смъквам няколко шепи ароматни иглички от клоните. Слагам ги на купчинка в средата на превръзката, събирам краищата, и ги завързвам с парче лиана — получава се торбичка с големината на ябълка.
На вратата на болничната стая се вглеждам в Джоана и си давам сметка, че изглежда свирепа главно поради агресивното си поведение. Когато не може да се държи по този начин, както е в момента, виждам само крехка млада жена, с широко разположени очи, която се бори да остане будна въпреки силните лекарства. Защото се ужасява от онова, което ще й донесе сънят. Приближавам се до нея и й подавам торбичката.
— Какво е това? — дрезгаво пита тя. Косата й е влажна и разчорлена.
— Направих го за теб. Нещо, което да сложиш в чекмеджето си. — Слагам го в ръцете й. — Помириши го.
Тя поднася торбичката към носа си и предпазливо подушва.
— Мирише като вкъщи. — Очите й се наливат със сълзи.
— На това се надявах. Нали си от Окръг 7 и така нататък — казвам аз. — Помниш ли, когато се запознахме? Ти беше дърво. Е, за кратко.
Изведнъж тя стисва китката ми в желязна хватка:
— Трябва да го убиеш, Катнис.
— Не се тревожи. — Устоявам на изкушението да отскубна ръката си.
— Закълни се, че ще го направиш. В нещо, на което държиш!
— Заклевам се. В живота си. — Но тя не пуска ръката ми.
— В живота на семейството си — настоява тя.
— В живота на семейството си — повтарям аз. Предполагам, че тревогата за собственото ми оцеляване не е достатъчно убедителна. Тя ме пуска и аз разтривам китката си. — Иначе защо според теб отивам, безмозъчно същество такова?
При тези думи тя се усмихва леко.
— Просто имах нужда да го чуя. — Притиска торбичката с борови иглички към носа си и затваря очи.
Останалите дни се изнизват неусетно. Всяка сутрин има кратък период за физически упражнения и през останалото време моят взвод е на стрелбището. Упражнявам се главно с пушка, но инструкторите запазват по един час на ден за специални оръжия, което означава, че имам възможност да използвам лъка си на Сойка-присмехулка, а Гейл — своя тежък боен лък. Тризъбецът, който Бийти проектира за Финик, има множество специални качества, но най-забележителното е, че той може да го хвърли, да натисне копчето на металната гривна на китката си и тризъбецът се връща сам в ръката му, без да тича, за да го вземе.
Понякога стреляме по чучела, изобразяващи фигури на миротворци, за да се запознаем със слабите места в защитната им екипировка. Пукнатините в бронята, така да се каже. Ако уцелиш на месо, биваш възнаграден с избликване на фалшива кръв. Нашите чучела са подгизнали в червено.
Успокояващо е да видя колко високо е общото ниво на точност в нашата група. Заедно с Финик и Гейл, взводът се състои от петима войници от Окръг 13: Джаксън — жена на средна възраст, която е втора по ранг в командването след Богс, изглежда малко мудна, но умее да улучва мишени, които ние, останалите, дори не можем да видим без оптически мерник. Твърди, че е далекогледа. Има две сестри на двайсет и няколко години, като и двете се казват Лийг — наричаме ги Лийг 1 и Лийг 2. Те толкова си приличат в униформа, че не ги различавам, докато не забелязвам, че в очите на Лийг 1 има странни жълти петънца. Двама по-възрастни мъже, Мичъл и Хоумс, които не са много приказливи, но могат да почистят с изстрел праха от ботушите ви от петдесетина метра разстояние. Виждам и други взводове, които също са доста добри, но разбирам напълно статута ни едва когато на сутринта Плутарх се присъединява към нас.