Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Кардиналът целуна върха на пръстите си и докосна кръста на гърдите.
— Да, всеки сангвинист носи този товар, за да помни, че е прокълнат. Ако докоснем среброто... — Той свали кожената ръкавица и докосна с блед пръст куршума в ръката на Джордан. До Ерин достигна миризма на изгоряло месо. Кардиналът вдигна пръст, за да ѝ покаже къде среброто беше изгорило плътта му. — Изгаря дори нас.
— Но не толкова силно, колкото стригоите, обзалагам се — вметна Джордан, докато прибираше патроните.
— Така е — призна Бернар и сведе глава. — Като сангвинист, аз съществувам в състояние между проклятието и светостта. Среброто ме изгаря, но не ме убива. Стригоите нямат защитата на Христовата кръв във вените си, така че за тях среброто е смъртоносно. — Той отново си сложи ръкавицата. — Светите предмети също могат да бъдат от известна полза, макар да не могат да убиват.
— Тогава как да се защитаваме? — попита Джордан.
— Съветвам ви да гледате на стригоите като на животни — отвърна кардиналът. — За да ги елиминирате, трябва да ги раните смъртоносно с традиционни оръжия, също като всеки друг звяр.
Ерин погледна към Рун, който по никакъв начин не реагира, че го наричат животно.
Свещеникът просто извади кинжал и сряза дланта си.
Ерин ахна.
Очите му се насочиха към нея, докато кръвта капеше по масата.
— Трябва да разберете напълно — рече той.
— Не ви ли боли? — не се сдържа Ерин.
— Усещаме много неща по-остро от хората. В това число и болката. Така че да, боли, но гледайте раната.
Той вдигна разтворената си длан. Течащата кръв спря така внезапно, сякаш беше врътнал кранче. Кръвта по краищата на раната дори се просмука обратно в ръката.
— И ни показвате този страхотен малък фокус, защото... — обади се Джордан.
— Тайната е в кръвта ни. Тя тече сама през телата ни и е жива сила. Това означава, че раните ни спират да кървят почти незабавно.
Ерин се наведе напред.
— Значи не се нуждаете от сърце, което да изпомпва кръвта? Тя се движи сама, така ли?
Рун кимна.
Ерин се замисли върху наученото. Дали това не беше в основата на легендите за ходещи мъртъвци? Дали стригоите изглеждат мъртви, защото са студени и нямат биещи сърца?
— Ами дишането? — попита тя, опитвайки се да научи всеки детайл.
— Дишаме само за да надушваме — обясни Рун. — Но иначе не ни е необходимо. Можем да задържим дъха си за неопределено време.
— Още добри новини — промърмори Джордан.
— Е, вече разбирате — изтъкна Рун. — Както ви предупреди кардинал Бернар, ако посечете стригой, продължавайте да режете. Не приемайте, че е смъртно ранен, защото най-вероятно не е. Бъдете нащрек през цялото време.
Джордан кимна.
— Стригоите са уязвими единствено за огън, сребро, слънчева светлина и рани, които са толкова сериозни, че кръвта не може да спре достатъчно бързо.
Джордан се загледа към арсенала, явно доста по-разтревожен, отколкото беше преди малко.
— Благодаря за инструктажа — промърмори той.
Кардиналът посочи няколкото ножа на масата.
— Всички тези оръжия са покрити със сребро и са благословени от църквата. Мисля, че ще ги намерите за по-ефективни от ножа на глезена ви, сержант Стоун.
Джордан вдигна ножовете един по един, като ги преценяваше на тежест. Избра си един с дръжка от кост и дълъг около трийсетина сантиметра. Огледа го внимателно.
— Това е американски ловджийски нож.
— Подходящо оръжие — одобри Рун. — Ножът е от времето на Гражданската война и бе носен от наш брат, който загина в битката при Антиетам.
— Едно от най-кървавите сражения в онази война — отбеляза Джордан.
— Оттогава острието е посребрено. — Рун погледна сержанта. — Носете го добре и с уважение.
Джордан кимна сериозно, оценявайки историята на оръжието.
Ерин си спомни битката с ножове в гробницата. Никога вече нямаше да се крие безпомощна в сандъци.
— Аз също искам един. И пистолет.
— Можете ли да стреляте? — попита я кардиналът.
— Ловувах като дете, но никога не съм стреляла по нещо, което не смятам да изям.
Джордан отново пусна онази своя крива усмивка.
— Тогава си мисли, че стреляш по нещо, което иска теб да изяде.
Тя се усмихна насила. Все още ѝ призляваше при мисълта, че трябва да стреля по някого, дори по стригой. Те изглеждаха като хора; всъщност някога са били хора.
— Те няма да се поколебаят да ви убият, че и по-лошо — рече Рун. — Ако не можете да се решите да отнемете живота им...
— Недей така, синко — прекъсна го кардиналът. — Не всеки е замесен от войнишко тесто. Доктор Грейнджър ще бъде с вас като учен. Сигурен съм, че ти и сержант Стоун можете да осигурите безопасността ѝ.