Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Не споделям подобна безрезервна вяра в нашите способности — възрази Рун. — Тя трябва да бъде готова да се защити.
— И ще го направя. — Ерин взе един „Зиг Зауер“.
— Отлично оръжие. — Кардиналът ѝ подаде няколко кутийки със сребърни патрони.
Тя прибра пистолета в кобур за рамо. Чувстваше се нелепо в дългата си пола, сякаш участваше в някакво шоу за Дивия запад.
— Мога ли да получа чифт джинси?
— Ще се погрижа — обеща Бернар и посочи дрехите, окачени на стената — два дълги кожени шлифера. — Тези също са за вас.
Джордан отиде до палтата и опипа по-голямото.
— От какво са ушити?
— От кожата на вълк бласфемари — отвърна кардиналът. — Издържа както на ножове, така и на куршуми.
— Като бронежилетка — одобрително рече Джордан.
Ерин взе по-малкото палто, което несъмнено бе предназначено за нея. Беше близо два пъти по-тежко от обикновено яке. Иначе изглеждаше нормално, просто от скъпа кожа.
Джордан облече своето. Беше с цвета на млечен шоколад и му отиваше идеално. Изглеждаше дори по-добре, отколкото в маскировъчна униформа.
Ерин наметна своето, което бе малко по-светло от това на Джордан. Стигаше до коленете ѝ, но беше достатъчно широко, за да ѝ позволява да се движи свободно. Кръглата яка докосваше брадичката ѝ и пазеше шията.
— Искам да ви дам и това. — Рун пъхна в ръката ѝ сребърен накит — верижка с православен кръст.
Преди години беше носила подобен кръст всеки ден — докато не го изхвърли от гърба на коня, когато избяга. След като години наред баща ѝ се беше опитвал да ѝ набие Бог в главата, накрая бе успял само да го избие.
— Каква полза от него? — попита тя. — Кардиналът каза, че свещените предмети не са толкова мощни срещу стригои.
— Това не е просто оръжие. — Рун говореше толкова тихо, че Ерин трябваше да напрегне слух, за да го чува. — А символ на Христос. По-силно е от всяко оръжие.
Ерин се взря в искрените му очи. Нима се опитваше да я върне отново в лоното на църквата? Или беше нещо повече?
От уважение към онова, което видя в погледа му, тя си сложи кръста.
— Благодаря.
Рун сведе едва-едва глава, после подаде друг кръст на Джордан.
— Не е ли рано за размяна на накити? — попита младият мъж.
Рун се намръщи объркано.
Ерин се усмихна — и се почувства по-добре.
— Не му обръщай внимание. Просто те дразни, Рун.
Джордан въздъхна, сложи ръце на кръста си и зададе последния си въпрос.
— И кога потегляме?
Бернар отговори без капка колебание.
— Веднага.
ТРЕТА ЧАСТ