Тъгата на сукубата

— Този, който ми причини това, не е бил смъртен — горещо се съгласих аз. — Нито пък на Хю. Нито на Лусинда. Нито на Дуейн. Бил е нефилим.

— Нефи… какво? — смаян попита Хю.

— Да не е герой от «Улица Сезам»? — за първи път се обади Питър.

За момент Джером мълчаливо ме изгледа и накрая попита:

— Кой ти каза за това? — Без да дочака отговора ми, той се обърна към ангела: — Знаеш, че не трябва…

— Не бях аз — кротко отвърна Картър. — Предполагам, че го е разбрала сама. Нямаш достатъчно вяра в собствените си хора.

— Открих го самостоятелно, макар и с чужда помощ.

Накратко обясних навързаните улики и как една водеше до друга, от Ерик — до «Кристъл Старц».

— Проклятие! — промърмори Джером, след като чу сладкодумната ми реч. — Проклета Нанси Дрю*!

[* Девойка детектив, героиня на множество книги и филми. Бел.прев.]

— Добре — каза Питър, — неоспорими доказателства или не, ти все още не си ни казала какво е нефилопус.

— Нефилим — поправих го и колебливо погледнах Джером. — Може ли?

— Молиш ме за позволение? Колко необичайно.

Приех това за съгласие и несигурно започнах:

— Нефилимите са потомци на ангели и хора, както в онзи пасаж от «Битие», където ангелите извършват грехопадение, вземайки си за съпруги жени с човешки произход. Нефилимите са резултатът. Те имат някои способности… Не зная какви са всички… сила и власт, като старогръцките герои…

— Или като голяма напаст — горчиво добави Джером, — не забравяй това.

— Как така? — попита Хю.

Продължих, тъй като Джером не го направи.

— Добре… Прочетох, че създавали вражди сред хората и убивали.

— Да, но този не преследва хора — изтъкна Питър.

Картър вдигна рамене:

— Непредвидими са. Не се съобразяват с ничии правила и честно казано, не сме наясно какви са намеренията им. Сигурно е, че има някаква игра, като се имат предвид нападенията върху случайни безсмъртни и бележката, изпратена на Джорджина.

— Две бележки — поправих го аз. Получила съм друга точно преди Лусинда да умре, но цяла нощ бях със Сет и до следващия ден не я бях прочела.

Хю и вампирите се обърнаха и втренчено ме загледаха.

— Била си цяла нощ със Сет? — учудено попита Коди.

— Кой беше пък този? — попита Хю.

— Писателят — осведоми го Питър.

Импът ме погледна с подновен интерес:

— И какво прави «цяла нощ»?

— Може ли да не обсъждаме точно сега любовния живот на Джорджина, колкото и да е пикантен? — хвърли ми дяволит поглед Джером. — Освен, разбира се, ако този Сет не е някой със силен морал и принципи, чиято жизнена енергия планираш скоро да откраднеш в полза на великата кауза на злото и нейните цели.

— Прав си за първото, но не и за второто.

— Проклятие. Имам нужда от питие.

— Обслужи се.

Джером отиде до шкафчето ми със спиртни напитки и прерови съдържанието му.

— Е, как можем да усетим този нефилим? — попита Коди, връщайки ни отново на темата.