Тъгата на сукубата

Другото ми късче информация днес — новата бележка разкриваше съвсем малко, което вече да не зная. Просто я бях намерила прекалено късно, за да бъде използвана предварително. А ако ме преследваше някой воайор, тогава също не бих могла да направя нищо.

И така, стигнах до очевидния въпрос, защо този човек ме преследваше. Явно бе, че само аз се радвах на толкова внимание — само аз получавах бележки. И отново — дразнещата истина, че всеки, с когото се спречквах, после ставаше жертва…

Почти бях стигнала «Кристъл Старц» и отбих колата в една пуста уличка. Това, което Тами и Дъг не знаеха, беше, че съм намерила решение как да се изправя срещу Хелена. Свалих роклята си и ризата на Сет, за да не бъдат абсорбирани, и се преобразих с лика на висока и грациозна тайландка в ленена рокля. Понякога използвах това тяло, за да ловувам.

Когато влязох, в книжарницата в стил Ню Ейдж беше тихо, имаше само двама посетители. Видях същото младо момче да работи на касата и не беше за вярване — нямаше и помен от Хелена. Дори и преобразена, аз все пак нямах желание да налетя на тази смахната жена.

Усмихвайки се на младия мъж зад щанда, се приближих и попитах къде мога да намеря книгата. Хилейки се като идиот — все пак имах страхотно тяло — той ме заведе до една от секциите на неразгадаемата им система за каталогизиране и веднага откри книгата. Както бе казала Тами, на склад имаше три копия.

Върнахме се на касата, за да платя, и аз въздъхнах с облекчение, като мислех, че ще се измъкна необезпокоявана. Нямах този късмет. Задната врата, която водеше към конферентната зала, се отвори и Хелена, пременена в свободна розово пурпурна роба и накичена с обичайните за нея гердани, се измъкна оттам, сякаш бе призована с магия. Проклятие. Изглежда, тази жена наистина имаше шесто чувство.

— Добре ли вървят нещата, Роджър? — попита тя служителя с дрезгавия си глас.

— Да, да — кимна той, явно поласкан, че го бе нарекла по име.

Тя се обърна към мен с една от усмивките си на примадона:

— Здравейте, скъпа. Как сте тази вечер?

Припомняйки си, че в този образ не бях имала пререкания с нея, аз пресилено се усмихнах и учтиво отговорих:

— Благодаря, добре.

— Ясно ми е, че е така — важно каза тя, докато подавах парите на момчето, — защото усещам прекрасни неща във вашата аура.

Широко отворих очи в израз, който се надявах да мине за благоговение на профан.

— Наистина ли?

Тя кимна, изпитала удоволствие, че е оценена от публиката.

— Много ярка. Много силна. Много цветове. В книжарницата имаме хубави неща за вас.

Това послание беше пълната противоположност на онова, отправено към мен в «Емералд Сити». Като видя книгата ми — дебела, пълна с изследвания и така различна от повечето боклуци, които продаваха, тя остро ме изгледа.

— Изненадана съм. Очаквах да прочетете нещо как да развиете още повече дарбите си. Да разгърнете пълния си потенциал. Има няколко заглавия, които мога да препоръчам, ако ви интересува.