Вечна

Браво, кучко! Справи се перфектно!

Защото, за разлика от мен, която си навлякох проблеми и в училище, и със Сабин, тя не само изпълни обещанието си да ме унищожи, но прибра в чантата си стотачка и се измъкна от ситуацията чиста и невинна. Това си е достойно за възхищение.

Въпреки злобата, жестокостта и подлостта й.

И така, с дружните усилия на Стейша, Онър и директора Бъкли утре няма да ходя на училище. Нито вдругиден. Нито по-вдругиден. Което означава, че къщата е на мое разположение през целия ден, през всеки следващ ден в продължение на цяла седмица — наказанието, което ми наложиха. Това пък от своя страна ми предоставя възможност да продължа с пиенето. Имам достатъчно време да се напия и да се възстановя, докато Сабин се прибере от работа.

Сега, когато най-накрая намерих пътя към спокойствието, никой не може да ме спре.

— Откога продължава това? — пита неуверено Сабин. Ясно е, че не знае как да подходи към мен и как да се справи с това. — Кажи ми, трябва ли да крия алкохола от теб? Да те заключвам? Евър, на теб говоря. Какво става тук? Какво става с теб, момиче? Искаш ли да поговориш със специалист? Мога да го уредя. Познавам много добър психиатър, той работи точно в тази област… имам предвид, с хора, изгубили близките си…

Усещам погледа й върху себе си, усещам и безпокойството й, но затварям очи и се правя на заспала. Няма как да й обясня, да сваля тежкия товар от гърба си, да й разкажа за аурите, виденията, енергиите и за безсмъртния си бивш приятел. Защото въпреки че домъкна онази ясновидка на партито, за нея това беше част от забавлението, шега, малко разнообразие за добро настроение. Иначе Сабин е човек на логиката, организирана, прагматична и категорична в преценките си. Светът й е изграден от черно и бяло, няма дори капчица сиво. И ако проявя тази глупост да й се доверя, да й разкрия тайните си тя ще направи много повече от това да уреди да говоря с някого. Ще ме отведе в лудницата.