Вечна

Бързо съобразявам, че всеки си има цена. Трябва само да открия нейната. През последната година чух толкова чужди мисли, че съм сигурна в това.

— Какво искаш от мен? — питам сериозно.

— Като начало искам да престанеш да ме тормозиш. — Скръства тя ръце пред гърдите си и пъха уликата под мишница.

— Аз не те тормозя — казвам леко завалено. — Ти тормозиш мен.

— Противоречиш ли ми! — поглежда ме с усмивка тя. — Да се мотаеш пред очите ми всеки божи ден си е истински тормоз. Огромен и ужасен тормоз.

— Искаш да се отпиша от английския? — втренчвам се в нея. Все още държа онази глупава бутилка, просто не знам какво да правя с нея. Ако я заключа в шкафчето си, тя ще ме докладва и ще ми я конфискуват. Ако я оставя в раницата си — същата работа.

— И нали помниш, че ми дължиш една рокля? Заради онази, която ми скъса?

Значи това било. Изнудване. Добре че спечелих онези пари на хиподрума.

Бъркам в раницата и вадя портмонето, нетърпелива да си разчистя сметките с нея.

— Колко? — питам делово.

Тя ме поглежда преценяващо, опитва се да изчисли на колко възлизат дневните ми и навива кичур коса около пръста си.

— Както споменах, роклята беше дизайнерска и не е толкова лесно да се замени, така че…

— Стотачка? — вадя един Бен Франклин и го размахваш пред погледа й.

Тя завърта очи.

— Боже, как забравих, че си нямаш никакво понятие от мода и от стил. Не, скъпа, трябва да вдигнеш офертата малко по-височко — мръщи се тя.

Изнудваните имат навика непрекъснато да покачват цената, затова решавам да приключа с това веднага, преди да й е хрумнало нещо друго. Мятам й един сразяващ поглед и казвам:

— Понеже и двете знаем, че си купила роклята от щанда за сезонното намаление в мола… — Спирам за миг и се усмихвам на това, което видях в главата си онзи ден, когато се сблъскахме в коридора. — Така, искаш от мен да ти възстановя дадените за нея пари, които са, ако не ме лъже паметта, осемдесет и пет долара. При това положение сто долара си е доста добра сделка, как мислиш?

Тя ме поглежда отвисоко, лицето й се сгърчва от злоба, но все пак взема банкнотата и я прибира дълбоко в джоба си. После поглежда към бутилката в ръката ми и казва:

— Е, няма ли да почерпиш?

Ако вчера някой ми бе казал, че днес ще се крия в тоалетната и ще къркам със Стейша Милър, щях да му се изсмея в лицето. Но днес правя точно това. Повличам я натам, двете се свиваме в ъгъла до мивките и пресушаваме шишето до дъно.

Не си мислете, че двете споделяме една и съща зависимост или пък някакви тайни, които сближават хората. Само къркачка.

Очите на Хевън едва не изскачат, когато ни открива в този вид.