Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Прякото предаване продължи. Момичетата погледнаха отново към екрана.
— Според родителите й, Табита избягала от дома преди около година. Била проблемно дете, преживяла ужасен пожар вкъщи, когато била на тринайсет години, след което претърпяла болезнени пластични операции. Родителите й знаели, че е била в Ямайка, но не заподозрели, че нещо не е наред допреди пет месеца, когато не им се обадила, както обикновено. Свързали се с приятелите й, които казали, че не са се чували с нея повече от година.
Репортерката замълча и тъжно поклати глава.
— Току-що ми казаха, че господин и госпожа Кларк са я търсили напразно месеци наред. Колко тъжно, че продължителното търсене на дъщеря им завършва по такъв трагичен начин.
На екрана се появиха лицата на двама души. Под тях имаше надпис „Господин и госпожа Кларк“. Те бяха двама напълно нормално изглеждащи мъж и жена, майката беше облечена в раздърпан пуловер и торбести дънки, бащата имаше брадичка, оформена на катинарче и тъжно, виновно лице. Те изобщо не приличаха на слабата като игла госпожа Дилорентис или на господин Дилорентис с неговия клюнест нос и незаинтересовано изражение на лицето.
Хана се хвана за главата.
— Мацки… какво става тук?
Сърцето на Ариа заби толкова бързо, че тя очакваше всеки момент да изскочи навън. В главата й се завъртя ужасна мисъл. Съдейки по лицата на останалите, те си мислеха същото.
Тя си пое дълбоко дъх и изрече на глас най-ужасното нещо, което някога си бе представяла, че ще изрече:
— Мацки, Табита не е Али. Убили сме невинно момиче.
35.
Не затваряйте очи…
Емили се свлече на пода. Ужасяващата мисъл зажужа в главата й като цял рояк пчели. Табита не е Али. Табита е невинна. Убили сме невинно момиче.
Това не беше възможно, но въпреки това го виждаше от екрана на телевизора. Табита имаше свой живот, който нямаше нищо общо с алиния. Тя имаше родители. Дом. Изгарянията й са били от пожар, когато е била малка, а не от експлозията в Поконос. Поведението и в Ямайка ще да е било някаква глупава шега, някакво предизвикателство, игра на рискове.
— Може да е чула за нас по новините — изрече на висок глас Ариа, отразявайки мислите на останалите. — Може би е следила таблоидите, всички новинарски материали…
— Сигурно е имало сайтове, в които има много повече информация за нас — промърмори Спенсър, вперила немигащи очи в пода. — Може да е била обсебена от нас. И когато ни е видяла…
— … е решила да се избъзика с нас — завърши Хана, обхвана главата си с ръце и се заклати наляво-надясно. — Знаете ли, мацки, мислех да отида в полицията и да си призная за това. Щях да им разкажа за А. и Али, и дори за случилото се в Ямайка.
— Господи — прошепна Спенсър. — Слава Богу, че не си.
Очите на Хана се напълниха със сълзи.
— О, Боже. О, Боже! Какво направихме? Сега ще открият, че ние сме извършили убийството!
— А. ми изпрати снимка как танцувам с Табита — прошепна Емили. — Доказателство, че я познаваме. Ами ако я изпрати и на родителите й? Или на ченгетата?
— Чакай малко. — Ариа посочи екрана.
Репортерката притисна пръст към ухото си; очевидно получаваше някаква нова информация.
— Шерифът определя смъртта й като нещастен случай — каза тя. — Като се има предвид близостта й до курорта „Скалите“, който е известен с пиянските оргии на непълнолетни, следователите предполагат, че някоя вечер госпожица Кларк е пила твърде много и е загинала в трагичен инцидент.
Камерата се обърна към шерифа, висок ямаец с лъскава синя униформа. Той стоеше на импровизирана платформа точно до разнебитената рибарска лодка, която беше намерила останките на Табита.
— Предполагаме, че госпожица Кларк е решила да поплува под влиянието на алкохола — заяви той пред редичката микрофони. — Курортът „Скалите“ е имал и друг път проблеми с пияни непълнолетни и сега твърдо сме решили да сложим край на това. Затваряме хотела за неопределено време.
Проблеснаха светкавици. Репортери започнаха да подвикват въпроси. Емили се облегна вцепенена назад във фотьойла. Спенсър примигна. Ариа притисна коленете си към гърдите. Хана поклати глава и отново избухна в сълзи. Емили знаеше, че трябва да почувства облекчение, но това така и не се случи. Тя знаеше истината. Това не беше нещастен случай. Ръцете им бяха изцапани с кръвта на Табита.