Мадоната на бадемите

Симонета ги видя да идват. Станала рано, защото днес щеше да се състои поредното бране на бадеми, тя стоеше, както винаги, на прозореца, когато ги зърна да минават между дърветата. Побягна надолу, защото веднага усети, че нещо не е наред. Иначе безупречният Манодората днес вонеше на пепел и беше целият покрит със сажди. Със сажди бяха покрити и момчетата, а по-голямото — май се казваше Елиях? — имаше бели ивици по лицето там, където се бяха търколили сълзите му. Когато тя започна да го разпитва, приятелят й само поклати глава и вече:

— Нямам време да отговарям на въпросите ти. Моля те само да приютиш момчетата. Аз трябва да се върна обратно. Ребека… — не довърши и лицето му се разкриви от болка.

Тя веднага разбра и пое момчетата в обятията си. Манодората се обърна и полетя обратно по пътеката.

— Таткоооо! — развика се след него Елиях.

— Спокойно — изрече тихо Симонета. — Той ще се върне! — надяваше се това да е вярно.

Сините очи на момчето се вторачиха в нея през посипаното му с черни сажди лице и то попита:

— И мама ли?

Тя не знаеше какво да му отговори, затова само каза:

— Той отиде да доведе и нея. Хайде, елате! Ще ви почистя и ще ви сложа да спите.

Елиях се подчини без повече приказки, а Йовафет спря да реве и пъхна палец в устата си. С другата си ръка започна да си играе с косата й, докато тя ги носеше към кухнята. Чувстваше се като в небрано лозе — никога досега не се бе занимавала с деца. Жените от нейната класа винаги имаха бавачки и гувернантки, а и тя самата бе единствено дете вкъщи и нямаше никаква представа какво е да се грижиш за по-малки братя или сестри. Сега остави Йовафет на кожата пред огнището и се огледа за нещо, с което да го разсее. Като че ли най-подходящ беше китайският буркан с карамфила — детето се заигра щастливо с него, дивейки се на миниатюрните виещи се по капачката и самия буркан дракони. През това време тя се зае да почисти с кърпа лицето на Елиях. Втурна се към Йовафет точно в мига, преди детето да се претърколи в огъня, но не достатъчно навреме, за да предотврати добавянето на нови сажди към и без това вече почернелите му дрехи. Той беше отворил буркана с карамфила и тъкмо се канеше да сложи в уста една от силните подправки, когато тя хвана ръката му. Видя, че всички карамфилчета от буркана бяха разпръснати около него и започна да ги събира. Докато събираше безценната подправка, Елиях влезе директно в кофата с вода и намокри и без това вече замръзналите си крака. Тя се зачуди дали да се смее, или да плаче на безпомощността си, но лицето на Елиях бързо й помогна да вземе решение. Момчето трепереше и не можеше да изрече и думица, защото малката му уста се бе превърнала в тънка линия от студ. Очите му бяха като стъклени от непролетите сълзи. Докато го подсушаваше и затопляше, тя започна да бъбри по начин, който й бе напълно непривичен, а след това му позволи да й помогне да измият лицето и ръцете и на братчето му. Накрая отведе и двамата на горния етаж и ги сложи да легнат на единственото си легло — нейното, след което придърпа завивката над тях. Знаеше, че е крайно време да се връща долу при берачите, за да ги наставлява, затова се зарадва, че Йовафет заспа почти веднага, засмукал палеца си. Но когато погледна Елиях, видя, че сълзите от очите му най-сетне са рукнали и стигат чак до ушите му. Той стисна здраво ръката й и я погледна жално и тогава, внезапно, тя разбра какво трябва да направи. Непохватността и неувереността й изчезнаха — свали мантията си, без да пуска ръката му, и легна в леглото до него.