Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
Той отново сви рамена.
– Имам йогурт в хладилника, ако искаш. И останалите шоколадови бонбони, ако вече имаш симптоми на наркотичен глад, след близо осем часа без шоколад. Без моя шоколад – уточни той, с палава самодоволна усмивка. – Съжаляваш ли, че ги раздаде всичките?
Да. Най-вече защото щеше да бъде голям срам да се върне в магазина и да купи още бонбони от някой от неговите високомерни продавачи.
А ако не можеше да живее без неговия шоколад и ако не искаше да изживее срама да влезе в магазина му и да си купи още, тя трябваше да се връща при Силвен Марки всеки път, когато закопнееше за неговите шедьоври.
И той щеше да я завладее напълно.
Очите ѝ се разшириха, устата ѝ се напълни със слюнка и тя побърза да сведе очи към своята тарт норманд.
– Трябва да тръгвам – каза той. Кейд примигна и извърна лице. Опита се да улови нотка на съжаление в гласа му, но не успя. – Днес ще идва един стажер и искам да съм в магазина, когато той дойде, в случай че се налага да превеждам.
– От какъв език? – попита учудено тя. Нима Силвен говореше още един език? Тя си спомни, че stagiaire означаваше стажант, ученик.
Той поклати глава.
– Диалект. Между световете. Момчето идва от предградие, което по нищо не прилича на охолния Шести район[34].
– Тогава как ще изпълняваш ролята на преводач? – попита объркано Кейд. Тя си спомняше бегло от неговата биография, че беше роден в покрайнините на Париж, в предградията, но тогава тази подробност не ѝ се беше сторила толкова разграничителна от самия Париж.
– Аз израснах в същото предградие – обясни лаконично той и се изправи. Очевидно нямаше желание да ѝ разказва за детството си, нали?
Това сигурно беше добре. Той не се опитваше да използва секса като трамплин към близост. Не се напъваше да се вклини в живота ѝ и да се ожени за парите ѝ, най-малкото.
Това беше романтично, но в същото време объркващо. Нейните милиарди винаги ѝ бяха служили като гаранция, че мъжете щяха да се интересуват от нея. Без тях, тя се чувстваше като изгубена в чужд град без визитни картички, без мобилен телефон, без име, само с дрехите на гърба си и със своята съобразителност, за да оцелее.
Силвен изплакна трохите от кифлички от ръцете си и застана пред нея, все още с нейната нормандска тарталета в ръце.
Той се поколеба, после се наведе и я целуна бързо, мимолетно докосване на неговите устни върху нейните.
И излезе.
Кейд остана да седи като вкаменена в продължение на няколко минути, когато телефонът ѝ иззвъня. Този път тя позна кой я търсеше.
– Можеш да дойдеш, ако искаш – каза Силвен. – Ще ти покажа как се приготвя едно нещо.
Върху лицето ѝ разцъфтя усмивка. Тя се доближи до прозореца, погледна навън и го видя застанал на средата на пешеходната зона, да гледа нагоре към прозореца. Кейд не знаеше дали той я виждаше горе, или отражението на светлината ѝ служеше като щит.
– Но ще го покажа на теб, не на шоколадовата фабрика "Кори" – добави той. – Затова не го продавай. И за бога, не слагай моето име отгоре, ако все пак решиш да го продадеш.
ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
В лабораторията се вдигаха облаци фин прах, докато Паскал посипваше партида трюфели с фино стрити карамелизирани бадеми, които ръсеше от голямо сито със същите привични, добре отмерени движения като някой мелничар. На достатъчно голямо разстояние, за да избегне всякакъв риск от попадане на бадемовите частици в сместа, работеше един младеж, който се открояваше не само със своята възраст, но и защото беше единственият чернокож в помещението и изглеждаше разпънат между гордостта и неловкостта на заниманието си. Момчето разбъркваше грамаден казан с шоколад.
Жена маркираше сръчно тризъбец върху малките квадратни шоколадови бонбони, които излизаха от машината глазирани, като новородени в лъскавите си шоколадови кожи. Тризъбецът се отдели от поредния бонбон, оставяйки красив отпечатък, в който Кейд моментално позна ваниловия ганаш. Друга жена пръскаше формите с пистолет, покривайки всяка морска раковина с ефирен филм шоколад.
Недалеч от тийнейджъра, самият Силвен отделяше с палец нещо, което приличаше на бледозелена боя на върха на клечка за зъби и го наместваше върху плътен лист фолио. Той взе друга клечка за зъби и я потопи в съд с по-тъмнозелена смес, която вероятно представляваше оцветен бял шоколад, а не боя.
Силвен вдигна глава, когато Кейд влезе, и я прониза с дълъг, питащ поглед, после неочаквано се усмихна. Паскал Гийо също вдигна глава, завъртя очи, хвърли му ироничен кос поглед и се вглъби отново в работата си, без да удостои Кейд с внимание. Тийнейджърът, който сигурно беше въпросният стажант, вдигна изразително вежди, погледна Силвен и се засмя.
34
Шести район или квартал Сен Жермен е един от най-живописните и оживени райони на Париж, любимо място на бохемите и интелектуалците. През 30-50-те години на XX век тук се съсредоточава културният и артистичният живот на Париж. Място за срещи и изяви на известни личности като Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, Андре Жид, Андре Бретон, Джеймс Джойс, Дюк Елингтън и много други. Днес Сен Жермен де Пре помещава скъпи маркови бутици, художествени галерии, магазини за интериорен дизайн. – Б. Пр.