Крадецът на шоколад

– Това е едно от онези забавни неща, което всеки човек в Щатите прави като дете. Хареса ли ти?

Мили боже. Сега пък в очите ѝ се появи искрица надежда.

Силвен се запита как да каже дипломатично, че нещото имаше говнян вкус и се залута в търсенето на думи.

Искрицата помръкна. Merde, той трябваше да измисли нещо.

– Беше... ъ... разбирам защо го харесват децата – не и неговите бъдещи деца, разбира се. Силвен Марки се надяваше да ги възпита в по-добър вкус.

Лицето ѝ посърна. Той се срита наум.

– Вафлите не бяха подходящи. Не успях да намеря обикновени пълнозърнести бисквити – каза тя. – Освен това не е вкусно студено. Трябва да се яде, когато бонбонът е топъл и дъвчащ, а шоколадът се топи върху него.

Силвен положи неимоверни усилия да не издаде вътрешната си болка при мисълта за това светотатство.

– Някой път ще ти покажа как се прави – помъчи се да завърши по-бодро Кейд. Имаше моменти, когато нейният непобедим оптимизъм се превръщаше в сериозен проблем. – Ще видиш. Забавно е.

Харесваше му да слуша бъдещите ѝ планове за тях двамата. С малко дипломатичност, сигурно щеше да успее да отклони вниманието ѝ от аспекта с лепкавите бонбони за постоянно. Тя изглеждаше толкова податлива на сексуално разсейване. Силвен не можа да сдържи усмивката си.

Тя се разведри малко от неговата усмивка, тълкувайки я напълно погрешно.

– Камината истинска ли е?

Мога да ти покажа след вечеря.

– Декоративни пламъци – той се опита да пробута въздишката си на облекчение като израз на съжаление. – В Париж е забранено да се пали истински огън. Хората понякога се опитват да мамят, но комините са запушени.

Тя пак доби разочарован вид. И тогава, вярна на себе си, отново се оживи.

– Обаче имаш – тя размаха ръце в поредния опит да замени липсващата дума с описателни жестове – онова нещо, върху което подгряваш тенджерката за фондю, нали?

Може би. Силвен се опита да отклони въпроса.

– Но нямам маршмелоу и бисквити – нито десертчета "Кори", за бога, но тя несъмнено имаше поне едно в чантата си. Не оставаше без тях, нали?

Тя погледна мокрия тъмен прозорец и се поколеба.

Силвен почти си отдъхна. И тогава тя изправи рамена.

– Може да изтичаме навън и да вземем. Бакалията е малко по-надолу по улицата.

Кейд Кори беше като комбинация между питбул и кукла неваляшка. Накланяше се надолу и се изправяше отново. Тя захапваше онова, което искаше, и повече не го пускаше.

Не че той се оплакваше. Тя беше забила зъби в идеята да се добере до неговия шоколад и ето, че сега той се наслаждаваше на предимствата. Тази нейна непреклонна решителност беше еротична. И възбуждаща. Прииска му се да я целуне и да види дали би могъл да я разсее дотолкова, че да се спаси от яденето на лепкави бонбони, бисквити и десертчета "Кори", омесени в едно цяло.