Крадецът на шоколад

– Трябва да побързаш и да излезеш – каза ѝ той с широка усмивка. – Изтощен съм. Имам нужда от няколко часа.

Тя се изчерви, питайки се дали той не я мислеше за нимфоманка.

Тъй като от първия момент на познанството им, тя се беше чувствала и държала като нимфоманка, той имаше всички основания да я смята за такава.

Тъй като беше мъж, той вероятно не се оплакваше, а се наслаждаваше на приключението.

В буквалния смисъл, помисли си тя с известно смущение.

Виновни бяха ръцете му. Те бяха точно отражение на фантазията, която бе носила в себе си от първия миг, когато беше видяла онази снимка в неговия приказен артистичен уебсайт па дясната му ръка, която поставяше миниатюрно парченце какао върху изящен шоколадов бонбон. Те идеално съответстваха на високия, сексапилен, тъмнокос, страстен мъж, който живееше с всички свои сетива, който беше толкова арогантен и толкова уверен, който я завладяваше с вкусове и текстури. Тя искаше да откликне на неговата страст със своята страст. Искаше тези ръце да я водят. Тя не можеше да им се насити. Тя не можеше да му се насити.

И тогава, точно когато тя си мислеше, че необремененият страстен секс беше достатъчен сам по себе си и че това беше нормално, и че не им трябваше нищо друго освен шоколад... тогава най-неочаквано той правеше нещо, което не беше. То не беше достатъчно само по себе си и тя започваше да копнее за нещо друго.

Както сега. Тя облече дрехите си от вчера и влезе в кухнята с мокра, прихваната в конска опашка коса, и без грим. Той я погледна продължително, лицето му доби затворено и сдържано изражение, сякаш тази гледка му беше причинила болка.

Защо? Дали изпитваше угризения, задето спеше с жена от шоколадовата династия "Кори"?

От оставените на масата бяла книжна кесия и четириъгълна кутия се носеше аромат на прясно изпечени кифлички, масло и мая.

В кесията имаше три pains аи chocolat, пухкави и с разкошна златиста коричка, с богат шоколадов пълнеж. В кутията  се гушеше отбрана селекция от три тарталети, едната от тях с малини.

– За всеки случай – обясни той.

– Тази каква е? – тя посочи тартата с резенчета печена ябълка в центъра, крехка и пухкава като омлет. – С яйца и плодове ли се приготвя? В Щатите това се смята за пълноценна закуска.

Силвен погледна тарталетата, после Кейд.

– Американците са много странни хора. Това е тарт норманд. Може би някой нормандец я е измислил, за да направи щастлив някой американски войник – той сви рамена.

– Не прилича чак толкова – възрази Кейд, след като отхапа от тарталетата.

Основата, подобна на умерено сладък киш, се съчетаваше хармонично с ябълките. Напомняше малко на немска ябълкова палачинка, но в контекста на Втората световна война май беше по-добре да не споменава вероятността за подобно родство.

– И сигурно е по-здравословна от шоколадовата кифличка. Повече протеини и плодове, по-малко мазнина и захар.