Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
След това понечи да вдигне огромния казан с разтопен шоколад с юношеска увереност, но залитна, изненадан от тежестта му.
Силвен пусна клечката за зъби и подхвана ловко казана, засмя се и го занесе до машината, където изсипа съдържанието му в отвора с такава лекота и сръчност, сякаш изобщо не забелязваше товара си.
– Къде са ти мускулите, Малик? – подхвърли засмян един от сладкарите.
Малик, както явно се казваше тийнейджърът, се смути малко и се изпъчи важно, сякаш за да покаже бицепсите си през сладкарската куртка, в която беше облечен.
– Вече не ми остава време за фитнес залата, постоянно вися тук! – възрази той.
– Може би трябва да ти даваме да носиш повече казани, за да поддържаш форма – пошегува се слабият мъж с очилата. – Ето, опитай с този – той му подаде една метална купа с големината на обикновена купа от кухненски миксер.
– Или тази, ако другата е прекалено тежка – обади се широкоплещест мъж, смъквайки от рафта една малка тенджерка, която изглеждаше прекалено малка за каквато и да е практическа употреба в тази лаборатория.
– Добре, добре – изръмжа Малик. – Аз мога да нося казана. Просто не бях подготвен.
Нищо чудно, че почти всички тук изглеждаха толкова стройни и стегнати, помисли си Кейд, опитвайки се да прецени тежестта на първия казан с шоколад. Над двайсет и пет килограма, определено. Четирийсет?
Колко пъти на ден пренасяха такива казани?
Сигурно твърде често, за да ги броят.
Силвен спря до Кейд с все още развеселено лице. Вглеждайки се в това засмяно лице, тя почувства как в нея премина нещо подобно на дълга, щастлива въздишка.
– Днес можеш да вземеш някоя от моите куртки – каза той. – Онзи ден се беше изгубила в куртката на Бернар. И прибери косата си под това – той ѝ подаде обикновена книжна шапка, каквато носеха всички в лабораторията, освен него и Паскал. – Не мога да допусна някой да намери косъм в моите шоколадови бонбони.
Кейд предположи, че Бернар беше едрият мъж. Но куртката на Силвен също не ѝ беше по мярка. Тя започна да навива ръкавите, питайки се защо не ѝ беше предложил да облече някоя от дамските куртки. Може би предпочиташе да заема своите собствени вещи.
Фактът, че носеше неговата куртка я накара да се усмихне с една озадачаваща ведрост. Все пак Кейд се смущаваше да стои съвсем близо до него в присъствието на други хора, след дивия секс насаме, но сега смущението ѝ беше поносимо.
– Това за какво служи? – попита го тя, застанала пред фолиото с миниатюрните капки в двата нюанса зелено.
– Експериментирам с нова декорация за моя шокола Кюриосите – каза Силвен. – Ла ганаш о басилик – добави той, в случай че тя беше опитала всички творения в кутиите с неговите шоколадови бонбони, без да осъзнае, че Curiosite беше деликатно овкусен с босилек. Честно казано, Кейд не би успяла да отгатне вкуса, ако не беше малкото гланцирано листче хартия, което обясняваше и описваше всеки един шоколадов бонбон. Босилек, за бога. Нищо чудно, че той намираше нейното увлечение по канелата за толкова демоде. – Когато се втвърди, ще го поставим върху овалните бонбони, които излязоха от машината. И ще видим дали ни харесва.
– Колко различни видове ганаш имаш? – попита тя, защото беше пленена от произношението на думата ганаш от неговата уста.
Подобно на шокола, тя звучеше като съблазнителна милувка.
– Двайсет и четири вида ганаш о шокола към момента – каза той.
Ганаш о шокола. Съчетанието на двете думи разпали тялото ѝ, изпращайки малки пламъчета към нейното лоно, към гърдите ѝ, към вътрешната страна на китките ѝ, към ямката на шията ѝ.
– Деветнайсет тъмни, с различна интензивност и вкус, и пет млечни.
– Кой ти е любимият? – кажи го отново, примоли се безмълвно тя. Кажи ганаш о шокола още веднъж.
Той поклати глава.
– Нямам любим. Ако не смятах всеки един за най-добрия, нямаше да ги продавам.
Кейд въздъхна тихичко и си напомни, че шоколадовите десертчета "Кори" бяха най-добрите от своя вид. Видът, който се продаваше с милиарди бройки и който беше достъпен на всяка каса във всеки един супермаркет.
Не, не беше само заради това. Видът, който пораждаше привързаност у хората, усещане за уют, който им даваше чувство за сигурност и носеше полъх от детството им. Онзи вид шоколад, който ги предразполагаше да седят щастливи пред камината, да се смеят и да си приготвят шоколадови сандвичи с бисквити и разтопени дъвчащи бонбони.