Смърт и малко любов
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #7
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-992-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Смърт и малко любов». Краткое содержание книги:
Но само една малка грешна стъпка от страна на убиеца вече дава в ръцете на професионалиста Каменская ключа към разплитане на потресаващата драма.
Най-сетне със съвместни усилия вечерята беше готова и поднесена на масата. След разходката апетитът им бе зверски и всичко, което с толкова мъки бе приготвяно час и половина, беше ометено от чиниите за десет минути.
— Ето, винаги става така — мрачно констатира Настя. — Стараеш се, стараеш, губиш маса време и сили и после — хоп, край! Десет минути удоволствие — и купчина мръсни чинии. Защо всичко е толкова несправедливо, а?
— Житейски закон — заяви философски Чистяков. — Не е ли така и в работата? Да вземем например твоята работа. Мъчиш се, страдаш, измисляш нещо, рискуваш, грешиш, отчайваш се, а после — хоп, три минути и престъпникът е задържан. Спомни си как арестувахте Гал. Ти го подмамва цял месец, следи го, седя с него цяла нощ в празен апартамент, всички чакаха кога ще реши да те убие, а после го арестувахте за две минути без нито един изстрел. Ти успя само да паднеш, да си разбиеш коляното и да си счупиш токчето. А когато стана, всичко вече беше свършено. Така беше, нали?
— Така беше — въздъхна тя. — Льош, а случвало ли ти се е някога да излезе, че не си бил прав?
— И още как! — засмя се той. — Знаеш ли в какво се състои моята мъдрост? Само аз да си знам, че не съм бил прав. А ти дори да не се сещаш за това.
— Защо?
— Пазя авторитета си пред теб.
След вечеря Настя все пак успя да се стегне и да се съсредоточи върху превода. Но към осем часа телефонът звънна и спокойствието в нейното малко апартаментче отново бе нарушено. Обаждаше се Антон Шевцов.
— Анастасия, имаме много неочаквани новини — развълнувано й съобщи той. — Току-що в редакцията се обади една жена и каза, че се омъжила преди два месеца и в навечерието на сватбата си получила абсолютно същото писмо.
От изненада Настя едва не изпусна телефонната слушалка.
— Така. Втасахме я. — Значи работата не е била в Елена Бартош. Преди два месеца за нейното предполагаемо бракосъчетание с Турбин не е знаел никой, дори и вярната й приятелка Катя Голованова. — Тази жена остави ли координатите си?
— Да, разбира се, ето тук всичко е записано. Ще й се обадите ли?
— Не, направо ще отида — решително каза Настя. — Така ще бъде по-добре. Казвайте адреса!
— Искате ли да ви откарам? — предложи Антон. — С колата съм.
— Благодаря, искам. Какво щях да правя без вас, Антон! Винаги ме спасявате.
— Глупости! — отхвърли похвалите той. — Кога да дойда да ви взема?
Настя му каза и започна да се преоблича.
Жената, която посетиха, бе около трийсетгодишна или дори по-млада. Настя веднага забеляза, че тя бе радостно възбудена. Най-учудващото беше, че и съпругът й, кой знае защо, изглеждаше много доволен. Впрочем всичко бързо се изясни.
— Представяте ли си, мъжът ми оттогава мира не ми даваше — бързо говореше жената и възбудено размахваше ръце. — Беше сигурен, че докато съм се срещала с него, съм си имала и някого друг и сега този някой не иска аз да се омъжа. Как ли не го увещавах, как ли не се оправдавах, как ли не му обяснявах, че всичко, което съм имала някога, е приключило още преди да се запознаем с него. Той не ми вярваше. Слава богу, сега ще се успокои.
— Нима не се учудихте, когато получихте такова писмо, ако всичко, което казвате, е било истина? — недоверчиво попита Настя.
Жената се смути и хвърли поглед към мъжа си. Настя си помисли, че май беше допуснала грешка, като започна разговора и с двамата. Трябваше да ги раздели, но сега вече беше късно, щеше да се справи някак.
— Ами… аз, честно казано… — Жената се запъна.
Но внезапно на помощ й се притече съпругът й.
— Мислела си, че го е написала бившата ми жена, нали? — попита той без заобикалки. — Никога не си го споменавала, но знам, че си го мислеше.
— Да, така е — въздъхна жената. — Мислех си, че и ти си сигурен в това, затова стоварваш всичко върху моя въображаем любовник, та и през ум да не ми мине за жена ти. Господи, колко е хубаво, че нещата най-сетне се изясниха!
Тя толкова радостно, толкова слънчево се усмихна, че всички останали също не издържаха и разцъфнаха в усмивки.
— Запазихте ли писмото?
— Не, изхвърлих го.
— Жалко! — огорчи се Настя. — Как изглеждаше то?
— В бял плик без адрес. Беше в пощенската кутия. Текстът бе написан с печатни букви. Думите бяха същите, както пише във вестника. НЕ ПРАВИ ТОВА! ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ.