Наричайте ме Скарлет
- Автор: Панколь Катрин
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-188-5
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Наричайте ме Скарлет». Краткое содержание книги:
Въпреки че изпитваше огромно желание да го стори, тя не изпадна в самосъжаление, не започна да се вайка и да твърди, че всички мъже без изключение са мръсници. Взе се в ръце и направи първата крачка, с цел да възстанови съотношението на силите. Покани го преди фаталната дата — осемте дни, след които очакваше отговор.
Обади му се по телефона и го помоли да се срещнат в едно кафене на улица „Плант“. Нарочно закъсня с половин час. Той чакаше, намръщен, пред него имаше две подложки, знак, че вече е изпил две бири. Кафенето беше от старите, без неоново осветление и мирис на прясна боя, ухаеше приятно на червено вино и стърготини. Казваше се „Чинарите“, за спомен от чинара, под който навремето клиентите бяха седели на сянка и от който беше останала част от ствола вляво от входа.
Виртел носеше зелен костюм от туид, освежен от бледожълта кърпичка в джобчето на сакото. Потеше се обилно и току попиваше челото си. Жюлиет се взря в него много внимателно. След две минути, помисли тя, ще съм без работа и без пукната пара.
— Е, малка моя Жюлиет, как сте? — поде той разговора, протягайки ръка.
Жюлиет се отпусна на отсрещния стол и се вторачи в ручейчето пот, което се стичаше по слепоочията и по бичия му врат, преливащ над яката на ризата, и проблясваше в космите, стърчащи от ушите му.
— Добър ден, господин Виртел.
Той я погледна, изненадан.
— Наричай ме Едмон, нали се разбрахме… нали…
— Наричам ви господин Виртел, за да ми говорите на „вие“. Нещо против?
Тя усети, че леко трепери. Трудно е да демонстрираш самочувствие. За първи път. А и не биваше да преиграва. Бъди естествена, дръж се естествено. Най-важното е да не разбере, че умирам от страх.
— Какво те прихваща?
— Ще ми говорите на „вие“ или ще закрещя.
— Не… не…
Направи й знак да се успокои и хвърли разтревожен поглед към двамата мъже на бара и огромния съдържател, потомък на Тарас Булба, който си приказваше с тях, без да спира да бърше чашите.
— Добре де. Да си дойдем все пак на думата! — продължи той, поръчвайки си трета бира.
— И едно кафе — добави Жюлиет.
— Една бира и едно кафе — повтори съдържателят и добави: — Идват, идват.
Жюлиет изчака да постави кафето пред нея и започна:
— Онзи ден не се оказах на висота… Нямаше смисъл да чакаме една седмица, можех да ви отговоря още тогава, веднага. Но трябва да ви призная, че не съм свикнала на подобни сделки.
— Не е сделка, Жюлиет, не говорете така, това е договор.
— Ах, да… И ме наричайте „госпожица Тюил“, както аз се обръщам към вас с „господин Виртел“.
Омразата се надигна в гърдите й, тя разшири ноздри, нямаше и помен от предишния страх. Изобщо не й пукаше. Позволи си да го дари с широко грейнала усмивка.
— Отговорът е „НЕ!“, господин Виртел. Окончателно и безвъзвратно не! Не мога да спя с някого, към когото не изпитвам капка влечение. Дори за много пари. А не изпитвам никакво влечение към вас. Съвсем никакво.
Той потропваше по масата с кебапчестите си пръсти. Мълчеше, защото не знаеше какво да отговори. Не му беше минало през ума, че тя може да откаже. Обикновено всички се съгласяваха. Чукаше прелестни манекенки по за петстотин франка! Да откаже торба с пари… охолен живот! Не можеше да го проумее. Чувстваше се унижен след чудесното предложение, което й бе направил.
— Допускате грешка… много сериозна грешка, Жю… госпожице Тюил. Никога няма да успеете в живота. Нищо не сте разбрали.
— Честно казано, не ми се иска да разбирам.
— Момичета като теб…
— Като вас.
— … мога да имам колкото си искам… не представлявате нищо изключително. Щеше да бъде един начин да се издигнете малко… вие не познавате живота. Без пари, без протекции… няма да стигнете далече.
Жюлиет се усмихна, виждайки го как се насилва, за да й говори на „вие“.
Той повъртя в ръце халбата и попита:
— Толкова силно ли ви отвращавам?
— Да.
Знаеше, че трябва да стане и да си тръгне. Веднага. Но не можеше.
— Приятелката ви Режина не е на това мнение.
— А, така ли, защото и Режина…
— Да. Спал съм с нея. До момента, в който започна да остарява. И сега се случва да прибягвам до услугите й. Това лято, на морското пътешествие например. Тя е много близка с жена ми. Плащам й, за да ми води момичета. Такива като вас. Такава сделка имахме с Режина.