Наричайте ме Скарлет
- Автор: Панколь Катрин
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-188-5
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Наричайте ме Скарлет». Краткое содержание книги:
Трета част
Глава 1
Жюлиет взе решение и бе готова да го приложи на практика. Бързо, незабавно. Чувстваше същото нетърпение да види ефекта от важните си решения, както когато обличаше за пръв път нова рокля. Бездействието й тежеше. Циклостилните записки, посещенията на лекциите на пърпорещото мотопедче бяха сред малкото неща, с които запълваше дните си и подхранваше въображението си, нещо напълно недостатъчно за млада жена, твърдо решена да промени из основи живота си. Чувстваше се и малко самотна. След снимките в Корсика Луи беше заминал за Гърция. Да размислел, й каза по телефона. Поне това успя да разбере. Връзката беше толкова лоша, че колкото и силно да притискаше слушалката до ухото си, едва го чуваше.
Да размисли?
Луи?
За какво?
С две думи му предаде историята с Виртел. „Ела с мен в Гърция, ще се разведриш“, предложи той.
Отказа му, нямаше желание. Искаше веднага да получи възмездие. Възмездие срещу кого по-точно? Не беше много наясно. Търсеше си вятърна мелница.
Една вечер звънна на Жан-Франсоа Пенсон.
С уморен глас той й определи среща в малък ресторант близо до „Шан-з-Елизе“. Докато го чакаше, тя оглеждаше обстановката: широки кресла, стилни столове на извити тънки крачета, свещи, тежки драперии по стените, удобно разположени върху възглавници двойки, които разговаряха полугласно. Жюлиет се почувства ужасно самотна и не на място. Жените, на видима възраст между трийсет и четирийсет, носеха малки черни рокли и перли. Мъжете до един бяха по-възрастни, с изключение на двама-трима млади на бара, увлечени в разговор със съдържателката на заведението. Сто процента ме обсъждат, намират, че съм кофти облечена и недодялана; още едно място, където няма да се осмеля да стана от масата и да отида до тоалетната. Тя направи опит да се скрие, сгушвайки се в дълбокото кресло… Ако потъна прекалено, има опасност да не ме забележи.
Най-сетне той се появи. Както всеки път, стомахът на Жюлиет се сви на топка. Сив фланелен панталон, морскосин блейзър, кашмирен шал. Изискан и непринуден. Целуна младата жена зад бара, размени няколко думи със събеседниците й. Обходи с поглед залата, докато открие Жюлиет, но не тръгна веднага към нея, а изчака още малко и едва тогава се насочи към нейната маса с чаша в ръка. Начинът, по който я огледа, потвърди опасенията й — сукманът, взет назаем от Бенедикт, не й стоеше добре. А защо, когато го носеше Бенедикт… Разсеяно я целуна, дадоха поръчката. Самоувереността на Сюркуф и Скарлет бавно се спихна под тежестта на сукмана. Заговориха за това-онова, нищо конкретно. Жюлиет му разказа за Виртел, неприятно й беше да си припомня. Отново преживяваше случката, отново изпитваше гадното лепкаво чувство на провал и омърсяване.
— Горката Жюлиет — изсмя се той иронично, — прави първите си крачки в парижкия живот.
Забележката дълбоко я засегна, но тя веднага възрази:
— Както и да е, оцелявам, държа главата си над водата. Потисната ли ти изглеждам?
— Не — отговори той усмихнат, — пък и не познавам човек, който да успее да те потисне.
Усмивката му я измъкна от тежкия сукман, от меките възглавници и от смущението. Сюркуф размаха сабята, Скарлет разтвори ветрилото. Жюлиет изправи рамене. За да изрази благодарността си и да покаже новопридобитата си самоувереност, се обърна към него с вечния въпрос, който напомпва мъжкото самочувствие и го изтиква напред:
— А какво е положението при вас, Жан-Франсоа, работата върви ли?
Така и не успяваше да се отпусне и да му заговори на „ти“.
Той се намръщи. Тя продължи. Заговори за самоубийството на преподавателката Габриел Рюсие, обвинена в любовна връзка с един свой ученик, за филма „Среднощен каубой“, скачаше от тема на тема, за да не замре разговорът. Той слушаше разсеяно, правеше топчета от средата на хляба и ги търкаляше по покривката, от време на време слагаше по един залък в уста.
— Жан-Франсоа!
Една висока брюнетка сложи ръка на рамото му и го разцелува. Жюлиет извърна глава. Жената забеляза жеста й, долепи се плътно до него и попита:
— Малката има ли достатъчно пари да плати?
Жан-Франсоа потупа жената по ръката, но не я отпрати. Не разбирайки смисъла на въпроса, Жюлиет сведе поглед. Жената се обърна към нея с нежен, почти майчински тон:
— Кажи ми, моето момиче, и ти ли си плащаш, или за теб е гратис?
Жан-Франсоа заяви невъзмутимо: