Да опитомиш планинец

Благодарен за тяхната доброта, Юън си наля да пие.

– Нищо? – повтори Брейдън. – Александър Канмуур е тук вече от два дни, настоявайки да разбере какво си направил с дъщеря му. Заплашваше ни с война и че ще осакати всеки срещнат, ако не се появи невредима и въпреки това ти казваш, че нищо не се е случило?

Юън пресуши бокала, наля си още и изгледа злобно Брейдън, преди да пресуши втората чаша.

– Не искам да чувам за баща, който мами дъщеря си и след това я принуждава да избяга при мен. Ако Александър толкова се е притеснявал за благополучието ѝ, е трябвало да я държи вкъщи, където ѝ е мястото.

– Какво искаш да кажеш? – попита Локлан скептично.

Юън посочи ядосано с бокала към вратата.

– Вярно е. Попитай циганската мома, Катарина. Канмуур е искал да обедини нашите семейства, като е решил да измами мен и нея – Юън се засмя жлъчно. – Но измамата е за негова сметка, понеже я е обещал на Раян, който не иска да я освободи от годежа. Затова виждате ли защо всичко е проклета загуба на време.

– Юън! – сопна се майка му – Внимавай какво говориш!

Той стисна зъби и преглътна неприятния отговор, с който желаеше да отвърне. Колкото и да беше ядосан, той нямаше да нарани майка си със своите гадости. Юън понечи да си налее още ейл, но Локлан го спря, като покри бокала с ръка. Леърдът изгледа твърдо Син, Брейдън и майка си.

– Ще ни оставите ли сами?

Те се оттеглиха с неохота.

Локлан му отне бокала.

Юън изръмжа, но както обикновено, брат му не му обърна внимание и изблъска ръката му настрани, когато поиска да си вземе обратно бокала.

– Искам още малко да останеш трезвен, за да можеш да ми обясниш. Баща ѝ е отвън, готов да разкъса клана и да стовари кралете на Шотландия и на Англия върху главите ни, ако не постъпиш правилно с дъщеря му. Сега ми кажи защо е пътувала сама с теб?

Юън изгледа по-големият си брат злобно. Нямаше нужда от тази лекция и мразеше да си играят с него. Планът на Александър не беше добър и сега всичко, което искаше, бе време, за да забрави участието си в този провал.

– Казах ти всичко.

– Нищо не си ми казал.

– Юън?

Той затвори очи и стисна зъби, когато чу Нора да изрича името му. Заболя го.

Сега не можеше да се изправи срещу нея. Не и тук в тази зала, където веднъж се бе бил с Киърън, за да спечели Айзобел.

Вдигна стомната с ейл и се насочи към стълбите.

– Искам да остана сам.

Още не беше направил и крачка, когато Нора се спусна напред и застана на пътя му. Той почувства как действията ѝ накараха челюстта му да трепне.

– Дръпни се, Нора.

Но там тя стоеше непоколебима, с ръце на кръста.

– Или какво?

– Или аз ще те отстраня от пътя си.